Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Messenger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 16 гласа)

6. Парчета

Карам си таксито и си мисля. Ама и аз съм един късметлия — това е едва първото послание, и вече изнасилване! На всичкото отгоре тоя тип, дето трябва да се погрижа за него, е здрав като тухлен клозет. Такова яко добиче рядко се среща.

Не казвам на никого. Нито приятелите ми, нито властите ще свършат работа. Трябва да се направи нещо друго. За съжаление аз съм избран да го направя.

Одри ме пита за това, докато обядваме в града, но й казвам, че хич не й трябва да знае.

Тя ме поглежда с оня загрижен поглед, който толкова обичам, и казва:

— Моля те, Ед, внимавай.

Кимам и двамата се връщаме в колите си.

През целия ден си мисля само за това. Другите два адреса ме изпълват с нерешителност, макар нещо вътре в мен да ми казва, че няма как там нещата да са по-зле от първия.

Ходя до „Едгар стрийт“ 45 всяка вечер, докато луната преминава през всичките си фази. Понякога нищо не се случва. Той се прибира у дома и няма насилие. През тези нощи, докато чакам нещо да се случи, тишината над уличката е крехка и заредена със страх.

 

 

Един следобед, докато пазарувам, преживявам миг на неловкост. Вървя покрай щанда с кучешките храни, когато ме подминава жена с момиченце, седнало в количката.

— Анджелина — казва тя, — не пипай!

Гласът е тих, но не може да бъде сбъркан. Същият, който моли нощта за помощ, когато на леглото я тръшва и насилва пияницата с либидо на разгонена горила. Това е гласът на жената, която тихо ридае на верандата в спокойната безучастна нощ.

За миг погледът ми среща този на момиченцето.

То е русо и красиво, със зелени очи. И майката е такава, но умората е похабила лицето й.

Следвам ги известно време и когато майката се навежда да погледне пликовете със сухите супи, виждам как безмълвно се разпада на парчета. Тя стои там превита с единственото желание да се строполи на колене, но не може да си го позволи.

Когато се изправя, аз съм до нея.

Аз съм до нея и се гледаме.

— Добре ли сте? — питам.

Тя кима. И лъже.

— Добре съм.

Трябва скоро да направя нещо.