Еди Маринов
Каскет

Отварям гардероба си. Изпада

един бял, стар, протрит каскет.

И спомням си — ти беше млада,

а аз тогава още бях поет.

И всяка нощ аз свалях ти звездите,

и всеки ден ни бе с любов зает…

Сега светът ни стар, протрит е,

и нощем във леглото си мълчим,

звездите с ежедневност са пропити,

аз те познавам, а познаваш ме и ти.

 

И въпреки това каскета аз нахлупвам,

и без да питам как, кога, дали,

на времето преградите разбутвам

пак връщам се във нашите мечти.

Там ти си песен, аз съм струна,

там бляновете ни превръщат се в съдби,

за теб аз и света там ще обърна…

Объркан съм, от споменът подет,

разплакан от внезапната заблуда,

създадена от стар, протрит каскет…