Еди Маринов
Насън се будя

Във онзи свят насън се будя —

различен, но реален, всеки път,

и всяка сутрин чувствам се прокуден,

щом трябва да се върна тук:

 

При сивото небе и сивите звезди,

при възрастните мисли и мечти,

при реалността безцветна и студена,

при болката, лъжите, завистта у мене…

 

И с нетърпение живея тук, защото знам —

дете ще бъда щом се върна там!