Еди Маринов
Подреждам парченца…

Подреждам парченца

малки фрагменти

от миналото

в главата си,

опитвам се да

стигна до това,

което съм в момента,

без да се познавам…

 

Тръгвам от последното

място, където имах

огледало…

 

Тогава счупих

и него, и себе си

на толкова

малки парченца,

че прокървих

до небето

и накарах бога ми

да слезе на земята —

убих го…

 

Той стана част

от всичко наоколо,

влезе в мен…

 

Сега не мога

да се намеря

в него, в себе си,

опитвам да се

разделя от другото,

да го намеря в плявата

на случилото се,

на кривото,

и дори на правото

вътре…

 

исках да съм вселена,

да управлявам, но сега

просто искам да спре…