Еди Маринов
Спомени

Лекото поклащане на клоните,

играта на вятъра с листата,

веселите трели на славея

ми напомнят как да живея,

как да търся красотата,

как да се върна към спомените…

 

За детския смях, за безгрижието,

за чистотата, невинността на ума,

за мечтите, пълни с радост,

които захвърлих нахалост,

за да съм тук, за да се преродя

в безсмислеността на ежедневието…