Еди Маринов
Парченца

1

Род

на живот —

човек.

Не е лек

пътят му —

стръмен,

кръстът му —

дървен.

Защо

същество

като него

разтяга

стегите,

оковите,

отровите

пие

и бие

гърдите?

Сърдит е?

Защо…

2

В ръката,

добрата,

с меч

надалеч

отправен,

заставен,

срещу морето,

което

от мъки,

разлъки,

омраза,

зараза

бушува,

лудува

в сърцето,

което

все напред

върви

и кърви…

3

А някъде,

къде?

Някой,

но кой?

Се хили,

цвили,

забавлява

като наблюдава…

Умри!

Човекът крещи.

Млъкни!

Сърцето пищи.

И богът умира,

сърцето заспива,

душата застива

на вечния бряг

на мълчанието…