Еди Маринов
Вентилатор

Рея се в облаците

на мълчанието

в главата ми,

а там намирам

замъка на илюзиите —

истинската си съдба,

перката на вентилатора,

омазан с… халва…

 

Душата ми залепва

за всяко малко парче,

отнесено от вятъра

на меланхолията,

апатията и дъжда,

останали като утайка

от веселите дни

на детството…

 

Така кутията с халва

бавно се изпразва,

за да се напълни

със сиво без(въз)душие,

с мазни сънища,

копнежи по щастието

на личността…

 

Дали ще е възможно,

някой да завърти перката

наобратно?