Еди Маринов
Огънят става жарава

Птици пак пеят,

небето отново е чисто,

дори и слънцето весело смига,

вечер настава, сенки се надигат,

огънят вече лъчист е,

котлето се грее.

 

А приказки стари

за древни, големи герои

изпълват вечерта с вълшебство,

звучат наздравици, хвалебствия

всеки говори си своето,

палят се цигари.

 

Стоим и говорим

все същите стари неща —

мечтите, страховете, копнежите,

сънищата, мислите, надеждите —

пак даваме им свобода,

че дори и спорим

 

без лоши чувства

с чаши пълни в ръцете

за живота, за бога, за всичкото

и накрая стигаме до едничката

голяма тема — сърцето,

че е винаги пусто.

 

Нощта остарява,

и песни, пълни с нега

запяваме — фалшиво, но искрено

малко по малко и тук става празно,

огънят, като на шега

става жарава…