Еди Маринов
На по бира?

Цигарата е още недопушена,

а чашата е наполвина празна,

но ето, че отиваш си, задушно е,

от самотата ти останала като зараза.

 

Лицата весели се сбръчкват в болка,

смехът висок прераства в стон,

спри, чуй ме, моля те, за Бога,

не си отивай във душата с тъжен тон.

 

Че сам е всеки — туй е ясно,

но всеки сам си го избира,

и все пак, няма ли да е прекрасно

и утре да се видим на по бира?

 

София, юли-септември 2007