Еди Маринов
Ти го измисли

Ти го измисли от нищо — така е,

за да го имаш, близостта му,

но, с цялата обич в сърцето

оковите, които измисли, къса детето.

 

Защото порасна, откри, че има

и други рози, че има и зима,

че има и някой, който го чака,

просто така, без претенции, в мрака.

 

Затова си тръгна, изгуби се в нощта,

без дори да ти каже дума една,

а само ти даде думи три на стената,

във минало време, без препинателни…