Еди Маринов
Парче по парче

Римувам клишетата,

родени в главата ми…

Изтриват се мислите

от белия лист на съзнанието —

парче по парче…

 

Люлея се в хамака

на търсени вечно емоции…

Изтичам през дупките,

губя себе си бавно —

парче по парче…

 

Не искам страха си

да се променя…

Но не мога да го направя,

напук оставам все същият —

парче по парче…

 

Заставам на брега,

оставям се да се отмия…

А после в пясъка

рисувам пак себе си —

парче по парче…

 

Измислям мечтите си,

изпълвам теб с живот…

Обличам образа ти,

събличам тялото ти —

парче по парче…

 

Копнея да те видя

истинска пред себе си…

Заспивам, за да те сънувам,

а виждам как си отиваш —

парче по парче…