Еди Маринов
Самота

Рунтаво мече се смее от ръката

на малкото дете, седящо във колата,

а майка му се мръщи, тъжно се оглежда,

прибират се към вкъщи със надежда,

че някой ще ги чака, сърцата им ще стопли

и ще ги пази в мрака от страшилища и вопли…

А аз вървя си сам, ръцете ми са празни,

към къщата ми няма, към самота омразна…