Еди Маринов
Редувам

Мълча

и гледам тихо тишината,

редя

си думи празни във главата,

поглеждам

към теб, там — надалече,

подреждам

мечтите си — жалко човече,

умувам

къде си, как мина денят ти,

рисувам

те цялата, нас — във съня си,

запивам

с очи жадни, мъгливи,

убивам

в съня си кошмарите диви,

лекувам

стената на твоето мълчание,

редувам

щастие от образи със отчаяние…