Еди Маринов
Рискувам

Рискувам, път избирам и не спирам,

оставям всичко минало в мига,

развалям се, парченцата събирам,

и тръгвам — после ще се подредя…

 

Това се случи надалеч, отдавна,

не помня вече откога вървя по пътя,

в торбичката ми са частичките останали,

забравил съм обаче как да ги сглобя…