Еди Маринов
Две думи

Прошепнах думи дви в нощта,

свенливо, тихичко, със страх,

отворих се пред теб в нощта,

за пръв път с тебе искрен бях.

 

Прошепнах думи две, с надежда,

протегнах ги към теб като ръце

да ме потърсиш някога, с надежда

да мога да те стигна със сърце.

 

Откривах се във твоите очи

усещах се отново цял, намерен,

не те оставях да си тръгнеш, да заспиш,

прошепнах думи две, намерен.

 

Сега косите ти почиват на леглото,

ти спиш като дете в нощта,

събуждаш се, усмихваш се, защото

ти шепна думи две в нощта.