Еди Маринов
Писмо

Изпращам ти писмо

по вятъра на лятото,

пълно с тропота на

черната градушка,

с мириса след дъжд,

с топлината, която

те кара да искаш да

разкъсаш кожата си,

с мириса на гнили

боклуджийски кофи,

с прашния дъх на

пустинно пладне,

с рева на жадни,

умиращи животни,

с морето жито ,

люляно от вълнички

на случаен полъх,

с черно-жълтото на

запалена трева,

с кървавочервени

извънземни залези,

с нощите на стари,

коварни луни,

с ужасяващия

крясък на совите,

с настървението да

почешеш ухапаното

от комар, да го убиеш,

с кошмари бледи,

едвам изпълнили

неспокойния сън…

 

И заедно с писмото,

ти пращам съдинката

за лед със формата

на мънички целувки…