Каси Едуардс
Докосни любовта (9)

Глава 9

Балончетата въздух на повърхността близо до Саша й подсказваха, че под водата все още има някой. Искаше да избяга и нетърпеливо поглеждаше към брега, но коленете й бяха омекнали от страх и тя не можеше да помръдне.

Въздъхна и се загледа, когато изведнъж Аштън се появи над водата, дишайки тежко.

— Ти! — извика тя и скръсти ръце пред гърдите си в отчаян опит да ги прикрие. — През цялото време си бил ти!

Той пое дълбоко въздух и прокара пръсти през косата си, за да я отстрани от лицето. Ризата му от кожа на кенгуру плътно прилепваше по него.

— Как да се оправдая? Съвсем не беше нарочно, Саша! Не исках да те плаша.

Очите й горяха от ярост, ноздрите й потрепваха неспокойно, докато се взираше в него.

— Как очакваш да реагира човек, когато го хващат за глезена под водата? — извика тя. — И, Аштън, как… как си позволяваш такива волности с мен? Ти… ти докосна гърдите ми!

— Няма да повярваш, ако ти кажа, че нищо от всичко това не съм направил нарочно, нали? — попита.

Сърцето му се сви, когато видя сладкото й и невинно изражение. Сигурно само се правеше на ядосана.

Аштън бе срещнал много предизвикателства по пътя си към новия начин на живот, но най-голямото със сигурност бе страстното му влечение към Саша. Бе се осмелил да я целуне за пръв път в онзи незабравим ден в Мелбърн и тази целувка бе запалила у него огън, който нищо не можеше да угаси. Никога нямаше да спре да я желае. Никога!

— Искаш да кажеш, че не си знаел, че се къпя тук? — подигра го тя.

Стараеше се да не се изнервя от начина, по който той я гледаше, и да не забелязва игривите пламъчета в очите му. Не беше заради това, че тялото й бе изложено на показ повече, отколкото бе прилично. Беше нервна, защото той бе тук, толкова близо, че само трябваше да се наведе и да получи една прекрасна целувка.

— Ти беше този, който нареди всички да се изкъпят в реката — каза бързо, защото знаеше, че щеше да загуби всяка битка с него и се стараеше да я избегне.

Лека усмивка се появи в ъгълчетата на устните му и той отново я огледа критично.

— Но мисля, че наредих да се къпете с дрехите. — Очите му святкаха опасно.

— И трябва да повярвам, че не си ме проследил дотук и не си гледал, докато се събличам, преди да вляза да се къпя?

Аштън стисна устни. Направи крачка към нея и се стъписа, когато тя отстъпи.

— Кълна се, че не знаех къде се къпеш. Нито пък че си гола.

Саша забрави, че трябва да прикрива гърдите си, и сложи ръце на кръста.

— И, уважаеми господине, ще ми кажеш също, че не си знаел, че хващаш моя глезен и опипваш моите гърди? — изсъска насреща му. — Как да не си разбрал, че съм аз? С нас не пътува друга жена!

— Водата е толкова мътна, че не можеш да видиш и на инч пред носа си, и ти го знаеш — каза Аштън, който вече бе започнал да се изморява от безсмисления спор. — Аз просто плувах под вода, когато попаднах на плувец точно пред мен. — Той махна с ръка. — И, по дяволите, веднага разбрах кой е. Никой мъж не би могъл да има такъв тънък глезен! — Аштън сведе очи и прочисти гърлото си. — Трябва да си призная обаче, че когато докоснах гърдите ти, беше съвсем нарочно — каза й меко. Бавно вдигна поглед към лицето й. — Как да не го направя? — рече провлачено. — Саша, дявол да го вземе, нуждая се от теб! Обичам те!

Тъпа болка прониза гърдите й. Нещо я накара да не се отдръпва, когато ръцете му обхванаха лицето й. Пулсът й се ускори и коленете й отново омекнаха, когато той се наведе и положи една гореща целувка върху устните й. Изведнъж всичките й притеснения, всичките й добри намерения да се съпротивлява изчезнаха. Тя го прегърна и отговори на целувката, признала пред себе си, че твърде дълго е чакала да го направи, защото се обвиняваше, че изпитва такива чувства.

Саша изстена и стана още по-податлива, когато ръцете му обхванаха гърдите й, а после се плъзнаха по-надолу, към женствеността й. Когато започна да я гали, цялото й тяло се разтрепери от непоносима наслада.

Искаше й се да го докосне навсякъде. Освободи устните си от неговите и го огледа, после започна нетърпеливо да сваля ризата от раменете му.

— Водата е много по-приятна, ако си свалиш дрехите — каза тя и не усети колко пресеклив е гласът й.

— Защо? За да се отърва от бълхите? Или за да доставя удоволствие на моята дама?

Аштън се опитваше да я дразни, докато разкопчаваше копчетата на бричовете му. Събу ги и ги хвърли на брега, до ризата, която ръцете на Саша вече бяха запратили там. Огън го изгаряше отвътре и той галеше тялото й с нетърпеливи и треперещи пръсти. Телата им сякаш се сляха в едно.

— Обичам те, Саша! — пошепна.

Плъзна език по съвършените черти на лицето й.

— Кажи ми, че и ти ме обичаш!

Обхвана лицето й с ръце и я погледна с очи, пълни със страст, и тя леко се отдръпна.

— Кажи ми, Саша! Кажи ми!

Саша го изгледа въпросително, защото се мъчеше да разбере какво иска от нея и какво трябва да направи. После, с почти болезнен стон, се хвърли на врата му и се притисна до него.

— О, Аштън, не искам да те обичам — изплака. — Не искам! Не искам!

— Мисля, че зная защо — отвърна меко той и погали леко нежната кожа на гърба й. — Не го казвай, докато сама не почувстваш нужда. Засега ми е достатъчно да го виждам в очите ти и да го чувам в гласа ти. Някога ти ще се освободиш от страховете и съмненията си. Тогава ще ми покажеш колко дълбоки са чувствата ти към мен.

— Чувствам се като развратница, Аштън — пошепна Саша и дъхът й спря, когато почувства мъжествеността му до слабините си.

Ако не го възпреше сега, после щеше да бъде твърде късно. Не можеше да успокои лудия ритъм на сърцето си, нито да скрие желанието, което изпълваше цялото й същество. Да го почувства в себе си, сигурно щеше да бъде най-прекрасното нещо, което можеше да й се случи. А за да го спре, просто трябваше да каже „не“.

Но всяка фибра на тялото й крещеше „Да! Да! Да!“.

— Нищо от това, което ще споделим с теб, не може да се нарече развратно — прошепна Аштън в ухото й, ръцете му обхванаха меките й задни части и той я привлече по-близо до тръпнещата си мъжественост.

Притисна бедра към нейните, а после заглуши с целувка болезнения й стон, когато проникна в нея. Голите им тела бяха разделени само от водата, галеха се едно в друго и у него се разгаряше все по-голям пожар.

Саша осъзнаваше само донякъде, че стене и се опита да скрие мига на екстаз, като притисна лице в гърдите му. Тя потъна в бездна от наслада, от която като че ли никога нямаше да излезе, и впи нокти в мускулестите му рамене. Затвори очи и му позволи да вдигне краката й около кръста си. Така тя още по-добре усещаше как я изпълва. Когато започна да се движи в нея, всеки миг се превърна в една сладка агония.

Аштън погали гърдите й и я накара да извика от удоволствие. Сега тя напълно се поддаде на страстта и почувства, че и последните остатъци здрав разум са отлетели. А когато той засмука езика й, я заля вълна от топлина чак до пръстите на краката.

Като че ли цялата вселена се завъртя около нея и тя се оказа на ръба на върховен екстаз, в един свят от топлина.

Когато Аштън започна да я люби все по-бързо и по-бързо, Саша чу стоновете му и разбра, че той изпитва същото удоволствие. Вече не се срамуваше от това, което бе направила.

Изглеждаше толкова правилно, толкова, толкова чудесно — да споделиш тялото и душата си с мъжа, когото обичаш.

Саша се притисна до Аштън, като дишаше тежко. Когато я погледна, очите му бяха пълни с нежност и любов — тя леко му се усмихна и извърна поглед. Въпреки че изглеждаше правилно да го обича и по този начин, щом чувствата й бяха така дълбоки, вече бе започнала да осъзнава какво е направила. Никога нямаше да се довери изцяло на мъж. Дори не и на мъжа, който току-що я бе отнесъл до небето. Мразеше се заради това, че бе му позволила да го стори. Отсега нататък той щеше да очаква от нея да задоволява нуждите му всеки път, без значение дали тя самата го желаеше.

Като се измъкна от прегръдката му, Саша неочаквано се почувства засрамена под изпитателния му поглед. Бе я докосвал навсякъде и сигурно помнеше всяка извивка на тялото й, но сега, когато бе споделила с него най-интимната прегръдка, се почувства неудобно.

— Саша, какво има? — попита Аштън и нежно я погали по бузата.

Когато тя се отдръпна от него, излезе от водата и започна нетърпеливо да се облича, сърцето му се сви. Разбра, че битката още не е приключила, и щеше да му бъде необходимо време, за да я спечели. Може би беше сгрешил, задето реши да я люби сега. Може би начинът, по който смяташе да я накара да го обича, бе изцяло погрешен.

Сви ръцете си в юмруци, защото трудно понасяше болката, която го бе завладяла, излезе от водата и бързо навлече дрехите си, като чувстваше, че мълчанието, което висеше между тях, слага непосилна тежест на раменете му.

Неспособен да го понесе, той я хвана за китката и я накара да го погледне.

— Така ли ще я караме отсега нататък? — попита и се намръщи. — Само защото правихме любов, ще се отнасяш към мен като натрапник. Може и така да ти изглежда сега, Саша, но не съм. Защо не се вгледаш в чувствата си и не приемеш най-сетне, че ме обичаш? Защо, Саша?

Тя се изчерви, а тялото й все още тръпнеше от страст и едва устоя на желанието да се хвърли в прегръдките му и да го помоли никога вече да не я пуска.

Но имаше да обмисля твърде много неща, да си изяснява куп други.

— Не искам да говоря за това, Аштън. — Гласът й трепереше. — Моля те да уважиш волята ми!

Аштън невярващо я погледна.

— Дори не искаш да говорим за това?! — Той гневно повиши тон. — Молиш ме да уважавам волята ти?

Хвана я за раменете и силно я притисна до себе си, погледнал в очите.

— Сладка моя, може би погрешно съм изтълкувал това, което се случи между нас преди малко във водата. Мислех, че означава нещо за теб!

Той рязко я отблъсна и тя политна назад, почти падна. Шокирана, покри устните си с ръце. Никога по-рано не го бе виждала да се ядосва толкова бързо.

— Е, малка лейди, сега не мога да изтълкувам погрешно поведението ти — рече й с омраза. — Съжалявам, че съм бил за теб само едно разочарование.

Ако я бе ударил през лицето, щеше да я боли по-малко. Скри един стон в дланите си. Въпреки че й се искаше да го настигне и да го помоли за извинение, остана на мястото си и продължи да го гледа, докато той се скри от погледа й в храстите. В душата й нахлу спомена за прекрасните мигове във водата преди малко и тя осъзна, че това щеше да е само първият от множество страстни моменти, ако го бе настигнала и му бе казала, че грешеше напълно относно чувствата й. Не я беше разочаровал. Беше чудесен любовник. Бе й дал възможност да изпита толкова непознати досега усещания!

Мисълта за предателството на един мъж я отдалечаваше от Аштън и я караше да приеме съдбата си такава, каквато беше.

Седна на земята, обу ботушите си се отправи през гъстия храсталак обратно към лагера. Внимателно се огледа, за да види дали някой от мъжете няма да я погледне с презрение, защото й се струваше, че по някакъв начин всички са видели, че току-що е изгубила девствеността си. Но за нейно успокоение те бяха заети да сгъват одеялата си и да ги завързват на седлата. Някои дори бяха яхнали конете си в очакване на сигнала за тръгване.

Надяваше се Аштън да й заговори, защото съвместното им бъдеще се основаваше на доверие и взаимни отстъпки. Приближи се леко до него, докато той завършваше одеялото си за седлото.

— Изкъпа ли Светкавица? — попита меко, въпреки че виждаше кученцето да ближе мократа си козина.

— Ти как мислиш? — отвърна Аштън.

Изражението му бе тъжно и отнесено, а в очите му блестеше болка.

— Мокра е, нали?

Мина покрай Саша, наведе се да вземе друга завивка и я тикна в ръцете й.

— Ето ти одеялото. — Наведе се и започна да гали Светкавица. — И не, не съм я къпал. Може и сама да влезе във водата.

— О, разбирам — каза Саша взе одеялото и го завърза на седлото.

Вдигна шапката си от земята, сложи я на главата си и се върна при Аштън.

— Кога ще видим Криспин и Руфус? Все още не разбирам защо не пътуват с нас.

Погледна белега му. От водата бе станал още по-бял и това засили интереса й към него. Бе толкова загадъчен мъж. Дали някога щеше да й каже къде е получил белега? Кой го бе наранил? Дали въобще й се искаше да знае? Сигурно нямаше да може да приеме миналото му.

— Имаме само още няколко дни път и тогава ще получиш отговор на всичките си въпроси — каза й с досада и яхна коня си. — Време е за тръгване. Смятам, че не си си променила решението да пътуваш с мен.

Саша побледня и отвори уста от изненада.

— Не, Аштън, съвсем не съм го променила! — промърмори.

Той кимна към коня й.

— Тогава, ако не искаш да изостанеш, ти предлагам да се качиш на коня.

Разтърсена от студенината му, Саша го загледа за миг, а после се метна на седлото. Когато чу Светкавица да лае радостно, разбра, че той я бе взел в скута си.

С гордо вдигната брадичка, тя смуши Облак и тръгна. Когато мина покрай Аштън, можеше да усети топлината на погледа му, като да я бе докоснал.

 

 

Станфорд видя, че приближават двама конници, и това го накара да дръпне юздите и да ги изчака. Дръпна от преполовената пура и присви очи под палещите лъчи на слънцето.

— Станфорд, не можем ли да останем тук през деня? — попита Бианка и спря коня си до неговия. Сложи ръка на корема си. — Нуждая се от почивка. Моля те, Станфорд, нека да не продължаваме!

Сидуел извади пурата от устата си и я хвърли на земята. Наведе се към нея и започна внимателно да я изучава с очи.

— Малко си изморена — каза и повдигна вежда. — Предполагам, че пътуването на кон е изморително за жена, която е свикнала само да си вдига краката в леглото. — Зацъка с език и сви рамене. — Ще свикнеш, Бианка. Ще свикнеш.

Двамата конници спряха точно пред него.

— Е, какво открихте? — попита и й обърна гръб.

— Сър, намерихме го! — отвърна единият от мъжете и усмивката му разкри ужасни пожълтели зъби. — Намира се на два дни езда на север.

— Не изпитвайте търпението ми! — изръмжа Станфорд. — Кажете ми всичко! Какво точно открихте?

— Намерихме фермата на Аштън Йорк — отвърна другият мъж. — Вече има къща, огради и четиристотин овце, пазени от хората му.

— Значи е пазил всичко в тайна? — попита и вдигна брадичка. — Така си и мислех. Затова ви изпратих напред.

— Направихме всичко както поръча — рече мъжът с жълтите зъби. — Маркирахме земята до тази на Аштън Йорк, само че отвъд реката.

— Видяха ли ви да го правите? — попита предпазливо Станфорд.

— Не. Няма никакво доказателство, че сме били там, освен белезите, но ги направихме толкова фини, че ще бъдат невидими за всеки друг, а ние лесно ще ги намерим, когато му дойде времето.

— Значи всичко, което трябва да сторим, е да изчакаме Аштън Йорк да пристигне във фермата си. Можем да се настаним съвсем законно още на следващия ден и да изглежда така, като че ли е съвсем случайно — каза Станфорд и извади нова пура от джоба си. Запали я и спокойно запуши.

— Искаш ли да се случи нещо неприятно на мъжете, които вече са там? — попита мъжът и се изплю.

Очите му потъмняха от жажда за кръв.

— Не — каза Станфорд и разкърши рамене. — Ще имаме много време затова по-късно.

— Както кажеш.

Мъжете пришпориха конете и се присъединиха към останалите.

Бианка страхливо го погледна и осъзна, че той бе много по-зъл и пресметлив, отколкото бе предполагала някога.