Каси Едуардс
Докосни любовта (24)

Глава 24

Саша се събуди от силния аромат на кафе. Повдигна се на лакът и се загледа към камината, като се мъчеше да прогони съня от очите си. Учуди се, когато видя, че Аштън е станал преди нея и облича ризата си. Погледна през прозореца и видя, че навън е още тъмно. Аштън вече обуваше ботушите си.

— Аштън? Защо си станал толкова рано? — Отметна одеялата и стана. Спомни си колко пиян бе той снощи, толкова, че не можеше сам да стигне до леглото си. — Как се чувстваш?

Аштън я погледна накриво, докато обуваше другия си ботуш.

— Държах се като глупак снощи — каза решително. — Днес ще направя всичко възможно, за да сложа край на униженията.

— Какво имаш предвид? — попита Саша и понечи да стане.

Но краката й едва бяха докоснали пода, когато Аштън ги вдигна обратно и я зави.

— Няма нужда да ставаш толкова рано — скара й се той. — Наспи се добре, защото утре ни чака много път.

Саша отвори уста, за да му зададе друг въпрос, но той я накара да замълчи. После се отдръпна от нея и откачи колана с пистолета си от стената.

— Реших да острижем останалите овце и утре да занесем вълната на пазара. — Закопча колана си. — Твърде съм уморен, за да чакам да видя каква ще бъде следващата трагедия, която ще ни сполети. Този път ще изпреваря съдбата. Ще занеса вълната и ще взема това, което е останало за вземане.

Саша го гледаше изумено, като в същото време осъзнаваше, че не би трябвало да е учудена. Така бе правилно. Като че ли им бе писано да преживяват бедствие след бедствие. Вече бе започнала да се чуди дали въобще нещо бе в състояние да спаси мечтата им да притежават овцеферма. Всичко беше против тях.

Изведнъж си спомни за Бианка и за това, което тя я бе помолила при реката. Наистина ли се бе съгласила да вземе детето й? Какво щеше да си помисли Аштън? Дали някога щеше да разбере?

Искаше да му каже сега, но нещо дълбоко в нея я предупреди да не го прави. Сега не беше време за още проблеми. А и той бе зает твърде много с новия си план, за да слуша за нещо, което нямаше нищо общо с овцефермата.

Аштън кимна към кафето, което бе оставил на огъня, за да не изстива.

— Направих ти кафе тази сутрин, с надеждата да ми простиш за снощи. — Усмихна й се. — Адски ме боли глава. Никога не ме е боляла така и сигурно цял живот няма да го забравя.

Саша се разсмя и отново се измъкна от леглото. Пристъпи боса по студения под, отиде при него и обви ръце около врата му. Погледна го с обожание и го целуна.

— Скъпи мой, не бива да работиш с това главоболие. Нека го излекуваме с целувки.

Тя го привлече. Целуна го дълго и сладко, като изви тялото си срещу неговото. Но той я отблъсна леко.

— Не мисля, че това е начинът да ми помогнеш — засмя се Аштън. — Ще ми причиниш друго страдание, такова, което ще ме задържи вкъщи цял ден.

— А не може ли веднага? — поглези се Саша и отново се опита да се мушне в прегръдката му, но той пак я отблъсна леко.

— Ще правим това, когато се качим на парахода — рече Аштън и тръгна към вратата.

Взе широкополата си шапка, която висеше на един пирон на стената. Саша тръгна след него. Хвана ръката му и настойчиво се взря в очите му.

— Параход? Какъв параход?

— Този, на който ще се качим утре сутринта и по река Мъри ще стигнем в Нарунг, за да доставим вълната, която ще острижем днес. — Вдигна брадичката й със свободната си ръка.

— Ето затова трябва да ме оставиш да отида да работя. — В очите му играеха пламъчета. — Знаеш, че ако искаш, можеш да ми объркаш плановете за целия ден, нали? Че дори и за утре. Не мислиш ли, че ще бъде по-романтично да правим любов на парахода, а не вкъщи? Обмисли възможностите, сладка моя! Лунна светлина, лекият плясък на водата отстрани на парахода, птиците, които пеят в нощното небе.

— Да, звучи прекрасно — рече Саша и въздъхна. — Твърде хубаво, за да е истина.

— Няма да стане истина, ако не изляза оттук — каза Аштън и се освободи от нея.

Отвори вратата и излезе. Въздухът все още бе хладен, зората току-що бе започнала да пълзи по хоризонта.

Аштън пое дълбоко въздух и неочаквано се почувства работоспособен и обнадежден. Замисли се за стригането на овцете. Това щеше да го накара да се почувства богат, да се почувства собственик, когато натовареха балите с вълна на гърбовете на конете, за да ги закарат на пазара.

— Днес ще ти помагам — каза Саша, захвърли нощницата и започна да обува бричовете си.

Аштън се обърна да я погледне.

— Саша, стригането на овце е мъжка работа. Върни се в леглото и си почивай! Запази силите си за нощта на парахода. Обещавам ти, че ще се нуждаеш от тях.

— Винаги съм успявала да намеря сили, за да правя някои неща с теб — отвърна Саша, вече съвсем облечена, оставаше й само да обуе ботушите си. Седна на пода да се обува и се усмихна дяволито. — И в леглото, и на други места.

Аштън поклати глава и се засмя, когато тя дойде и пъхна ръката си в неговата.

— Не съм знаел каква беля си навличам на главата, когато те прибрах от улицата в Мелбърн и те направих мой съдружник, нали?

— Мисля, че не — каза Саша и сладко се усмихна. — Не съжаляваш, нали?

Той я погледна изненадано.

— Сладка моя, ти как мислиш? — рече, а очите му бяха пълни с любов, която Саша усещаше с всяка фибра на тялото си.

 

 

Новородените агнета бяха отделени в друга кошара заедно с майките си. Изкопаха няколко дупки за вода близо до навеса, който бе специално издигнат за стригането на овце. Всички пастири, стригачи и помощници бяха заети днес.

Саша отстъпи, съвсем измокрена отпред, докато Криспин и Аштън влачеха овцата към една суха кошара, чийто под бе постлан с клони от каучуково дърво.

Аштън се върна към Саша, докато триеше с ръка потта от челото си.

— Готова ли си да се върнеш към женската работа? — подразни я, като видя изтощението в очите й. — Както знаеш, тук, при овцете, денят едва сега започва. Може би ще се върнеш да месиш хляб. Там не ти трябват толкова много мускули.

Саша сложи ръце на кръста си и сърдито го погледна.

— Ще се опитам да опровергая твърдението ти.

— Сигурен съм — отвърна Аштън и опипа бицепса й.

Тя се дръпна и бузите й поруменяха. Погледът му се плъзна по мокрите бричове и ризата, която плътно прилепваше към гърдите й.

— Както виждам, днес една част от теб отговаря на името Спайк, а другата на…

Саша не му даде възможност да продължи със закачките си. Обърна се на пети и тръгна към навеса, където водеха овцете да ги стрижат.

Аштън се засмя под мустак, оправи си шапката и тръгна след нея. Когато се озоваха под навеса, можеха да наблюдават стригането, което хората им правеха на двайсет и шест маси. Мъжете си вършеха работата бързо и с умение.

— Стригачите на овце са най-уважаваните трудови хора в Австралия — обясни Аштън на Саша, като се възхищаваше на сръчните им ръце. — Не е само заради добрите пари — всеки от тях се бори да стане шампион или „звънец“, както се наричат те самите.

— Виждам с какъв хъс работят — отвърна Саша и погледът й се спря на точно определен човек.

Беше едър, с тъмна брада, а ръцете му прехвърляха овцете толкова бързо, че Саша едва сварваше да ги брои. Очите на Аштън се приковаха в същия мъж и той сложи ръце на револверите си.

— Виждаш ли онзи там? — попита и кимна към него. — Това е Адам Бюмон. Този здравеняк от Сидни е толкова бърз с ножиците, че може да смае всекиго. Говори се, че щял да се опита да подобри световния рекорд по стригане на овце.

— Нима искаш да кажеш, че стригачите наистина се състезават? — учуди се Саша и продължи да го гледа, докато той обърна овцата и остави една гола ивица от опашката до главата.

— През 1802 година един стригач поставил световен рекорд в Алис Даунс, като остригал триста двайсет и една овце с обикновени ножици за един ден. Не се съмнявам, че нашият човек ще подобри този рекорд.

Въздухът бе изпълнен с прах и Саша кихна. Очите й се насълзиха и тя се отправи към вратата.

— Трябва да вдишам малко чист въздух. — Продължи да киха и да бърше очите си. — Изглежда, скоро няма да спра да кихам. — Тя се разсмя и обърна влажните си очи към Аштън, който я бе последвал навън. — Виж ме само — собственичка на овце, а вълната ме кара да кихам.

Аштън обгърна талията й с ръка и я обърна с лице към себе си.

— Слава Богу, че и аз не те карам да кихаш — подразни я той. — Какво ще кажеш да оставиш за малко стригането на овцете и да отидеш да се приготвиш за утрешното ни пътуване по Мъри? Веднъж да се качим на парахода и ти вече няма да мислиш за нищо друго, освен за мен.

Саша нежно докосна лицето му.

— А ти можеш ли да мислиш само за мен? Няма да бъдем във фермата няколко дни. Какво ли ще направи Станфорд, като чуе, че ни няма?

— Саша, няма да прекарам остатъка от живота си да мисля за Станфорд Сидуел. Криспин и другите ще останат да наглеждат всичко. Ако Станфорд реши да предприеме нещо, Криспин ще го очаква.

Саша вяло му се усмихна, защото не беше толкова сигурна като него. Пред очите й постоянно бе насиненото лице на Бианка. Мъж, който можеше да бие така една жена, бе способен на всякакви насилствени прояви. Много й се искаше да му каже за молбата на Бианка да вземе бебето й и да го отгледа. Но все още не успяваше да намери думи. Саша се разкъсваше между желанието да сподели с него всичко и страха.

 

 

Станфорд Сидуел скочи от леглото и бързо намъкна бричовете си, когато чу, че към колибата приближават коне. Погледна към Бианка, а очите му сякаш попиваха голотата й. Отвращаваше се от заобления й корем. Бе се надявал, че до този момент тя щеше да е вече абортирала. Изглежда сега не само тя щеше да му бъде в тежест, но и копелето й.

Бианка го изгледа страхливо и се покри с одеялото. Без да й казва нищо, му личеше, че се отвращава от корема й. Той искаше детето й да умре.

Мислите й се върнаха към предложението на Саша да отиде да живее при тях, докато имат път до Мелбърн. Но Бианка бе твърде изплашена, за да въвлича някой друг в ужаса, в който живееше. Само ако бе намерила сили да му откаже в Мелбърн! Но дори тогава страхът я бе подтикнал да се съгласи да го последва в пустинята.

— Ставай и се обличай! — викна Станфорд и навлече една риза. — Почисти малко тук. Това място започва да вони като теб!

Обидена от думите му, Бианка страхливо стана и набързо облече една рокля от кожа на кенгуру. Погледна го, докато отваряше вратата и псуваше грубо. Той излезе навън, а Бианка застана зад вратата и внимателно се заслуша, защото мъжете спряха точно пред колибата, за да говорят със Станфорд.

— Аштън е намислил нещо — каза единият от мъжете.

— Какво например? — попита Станфорд и се взря в мъжа, който бе един от верните му стрелци и когото бе изпратил да шпионира Аштън и Саша.

— Като че ли иска да остриже всички овце. Разбира се, без майките.

— По това време на годината не се стриже — рече Сидуел и поглади брадичката си. — Чухте ли нещо, което да ни подскаже защо го прави?

— Чух един от хората му да казва, че щял утре да пътува с параход по Мъри — отвърна мъжът.

— По река Мъри с параход? — Станфорд повдигна вежда и бавно се усмихна. — Да го вземат дяволите! Опитва се да ме измами — ще закара вълната на пазара, за да излезе една крачка напред. — Сви рамене и се усмихна. — Глупак! Да се опита да измами най-добрия измамник в Австралия!

— Какво възнамеряваш да правиш? — попита другият.

— Нека помисля — каза Станфорд, обърна се и влезе в колибата.

Сграбчи Бианка, преди тя въобще да успее да помръдне. Хвана я за китките и я дръпна към себе си.

— Забрави всичко, което си чула! — изръмжа насреща й. — Само да разбера, че си се срещала със Саша и ми бъркаш работите!

Бианка бързо кимна.