Каси Едуардс
Докосни любовта (21)

Глава 21

След цял ден езда, като през цялото време не изпускаше Аштън и групата от поглед, Саша започна да се страхува, когато сенките се удължиха и слънцето се скри зад планините в далечината. Нощта твърде бързо зави света със своето одеяло, но не и преди Саша да види къде Аштън щеше да разположи лагера за през нощта. Тя веднага избра място за лагеруване и за себе си, само че в този лагер бе сама — съвсем сама.

Остави кобилата си да пасе наблизо и както беше с шапката на главата си, легна под един евкалипт и се зави с одеялото, но все още й беше студено.

— Гладна съм — прошепна, защото в бързината бе забравила да мушне малко храна в чантата. — Студено ми е. — Бавно се огледа и преглътна. — Страх ме е.

Карабината беше в скута й и тя я прегърна, за да се почувства по-сигурна. Загледа се в далечината, където Аштън и хората му бяха направили лагера си. Странно, не видя никаква следа от лагерен огън.

— Но тогава какво ядат? — каза на глас.

Навлажни устните си, затвори очи и облегна глава на корена на дървото. Представяше си как си хапва домашен кейк, пържено пиле, картофи. Самата мисъл караше стомаха й да се свива болезнено и да изпълва нощния въздух със странни звуци.

Изведнъж ужасено отвори очи.

— Какво си причинявам? Не мога да си позволя да мисля за храна. Не и тази вечер. Може би като съмне ще успея да си намеря нещо за ядене.

Уви се по-добре в одеялото и се загледа в Облак, която кротко пощипваше трева по-нататък.

— Облаче, какво ли ще ни донесе утрешният ден? — попита тихо. — Дали Аштън ще намери ловците на кенгуру, или ще бъдем принудени да яздим все по-нататък в тази безкрайна пустош?

Тя се замисли, защото пейзажът се променяше твърде често — ту блед и еднообразен, ту пъстър и петнист — сив прах или жълта трева, която растеше на туфи тук-там. Пустинята беше опасна. Празнота, липса на всякакъв знак за ориентация, странните, понякога дори страшни растения и животни.

Тя можеше и бързо да се превърне в невероятно красиво място — червени скали неочаквано изникваха от равнината; самотни извори — студени, чисти и дълбоки, първобитното очарование на безкрая; различни пейзажи, които се простираха под лазурното небе и я очакваха.

— А и аз съм тук — каза Саша и шумно изпусна въздух, защото коремът я болеше ужасно.

Погледна небето и със задоволство откри, че луната излиза иззад облаците, огрява земята и дърветата.

Огледа се и изведнъж очите й се разшириха, а устата й се изпълни със слюнка. Недалеч, в тишина и тъмнина, висеше едно чудесно лакомство за всеки австралиец — цели гроздове диви къпини.

Захвърли одеялото си настрана, притича до къпините и започна да пълни устата си със сочните плодове. Не само че щяха да задоволят глада й, но щяха да утолят и жаждата й.

Изведнъж сърцето й слезе в петите, защото една ръка се плъзна върху устните й, а друга я обхвана през кръста. Очите й се разшириха от страх. В бързината да се добере до някаква храна, бе оставила пушката си до дървото.

Започна да се бори, но бързо се укроти, защото усети студената стомана на дулото на револвер да се опира до гърба й.

— Май много си се отдалечил от останалите ловци на кенгуру, а? — каза тихо и грубо някакъв мъж. — Когато дойдох да си хапна къпини, които видях още преди да направим лагера, не предполагах дори, че ще се сдобия с нещо още по-ценно. Съвсем бавно ще махна ръката си от устата ти, а ти ще ми кажеш къде е лагерът на Аякс или когато съмне вече няма да можеш да кажеш на никого нищо.

Саша се укроти под натиска на силната ръка, но най-вече се успокои от гласа, защото го позна. Беше Аштън.

Много добре знаеше какво щеше да й се случи в момента, когато разбереше кого е уловил.

Но не беше ли време вече да разкрие загадката? Бяха достатъчно далеч, за да я изпрати вкъщи, след като й се накара добре.

Когато ръката се отдръпна от устата й, тя дяволито се усмихна в тъмното. Защо да не си поиграе още малко? Беше съвсем ясно, че на лунната светлина самоличността й още не е разкрита. Беше с бричове, шапката скриваше косите й, а сенките — лицето й, така че можеше да го подразни. Само малко.

Но нямаше да смее да го прави твърде дълго. Пръстът му просто можеше да натисне спусъка…

Облак пронизително изцвили и отклони вниманието му. Луната се бе показала току-що и той едва сега видя коня. Светлината бе напълно достатъчна. Не беше трудно да се види Облак, която изглеждаше като голям бял призрак.

— Какво?! — възкликна Аштън и свали револвера. — Облак? Никога не бих могъл да сбъркам този кон!

Като разбра, че с играта й е свършено, Саша бавно се обърна с лице към него. Махна си шапката и го загледа със светнали очи. Аштън огледа облеклото й, а после забеляза хитринката в очите й.

— Никога няма да се научиш, нали? — каза накрая, а очите му сякаш хвърляха искри. — Отново си в мъжко облекло и този път едва не ти пръснах мозъка заради това. — Прибра револвера в кобура и грубо хвана Саша за раменете. — Какво правиш тук? — попита ядосано. — Трябва ли въобще да питам?

— Исках да дойда с теб и ти много добре го знаеше — каза упорито тя.

— Но ти каза, че ще си останеш вкъщи!

— Понякога човек трябва да премисля решенията си — оправда се тя. — Аз имам същото право като теб да търся убиеца на Руфус. Толкова ли бързо забрави, че сме съдружници?

Аштън поклати глава.

— Един ден ще променя изцяло условията на това съдружие. Когато ми станеш жена, надявам се, че ще си знаеш мястото и няма да идваш да ми партнираш в лов на глави.

Заля я вълна от чувства, прекрасни чувства: той я обичаше достатъчно, за да я направи своя жена, но истинска съпруга, не като сега. Стана й много хубаво и почти не съжаляваше, че тогава няма да може да споделя приключенията с него. Освободи се от ръцете му.

— Човек не може да бъде сигурен за нищо, освен за настоящето — каза тя и усети, че я боли рамото, защото той все още го държеше здраво. — А можеш и да не си толкова груб. Да, сбърках, че не ти казах, че искам да яздя с теб, но ето ме тук и вече нищо не можеш да направиш!

Аштън тежко въздъхна и отчаяно прокара пръсти през косата си.

— Предполагам, че си права. — Погледът му стана по-мек. — Знаеш ли въобще в каква опасност си се поставила, като си тръгнала сама след мен? Боже мой, жено, нима смяташе да спиш съвсем сама тук? Всеки можеше да дойде посред нощ и да те похити. В пустинята мъжете са винаги зажаднели за жена.

— Не забравяй, че съм облечена като мъж — напомни му Саша и вдигна упорито брадичка. — Дори ти се заблуди!

Устните му се изкривиха в усмивка.

— Е, добре, Спайк, какво да правя с теб? Да те оставя тук, за да докажеш, че можеш да се защищаваш от всякакъв вид животни — двукраки или четирикраки — или да те взема с мен в лагера?

Саша се изчерви, защото винаги се притесняваше да мисли, че ще споделя една постеля с него — било в къщата, било под звездите. Усмихна му се леко.

— Имам ли избор?

— А трябва ли ти?

Саша пак се усмихна и се хвърли в ръцете му.

— О, Аштън, толкова се радвам, че не си ми много сърдит. — Тя въздъхна. — А, да, искам да дойда в лагера с теб! Беше… Беше ужасно, когато бях сама! Направо ужасно!

Той обхвана лицето й и го повдигна, докато очите им се срещнаха.

— Тази нощ ще спиш при мен, но утре сутринта те изпращам вкъщи с придружител — каза остро. — Не може другояче, Саша. Чуваш ли?

Кръвта й кипна от неочакван гняв и тя рязко се дръпна. Взе си одеялото и пушката, отиде до коня и се качи на седлото. Хвана юздите и му хвърли мрачен поглед, докато той се отправяше към коня си.

— Като си помисля още веднъж, Аштън, предпочитам да спя сама тази нощ — каза му ледено. — А колкото до утре, никой никъде няма да ме придружава. Ще яздя успоредно с теб и хората ти и ако искаш да ме спреш, ще трябва да ме застреляш!

Опита се да подкара коня, но Аштън беше достатъчно бърз и измъкна юздите от ръцете й.

— Упорита си като магаре! Ако искаш да продължиш с мен утре, така да бъде! Но когато се пролее кръв, да не ми дойдеш с насълзени и изплашени очи! Няма да те успокоявам. Ще ти дам урок по насилие, но няма да ти позволя да плачеш на рамото ми. Разбра ли ме?

Буца заседна в гърлото й.

— Да, разбирам — отвърна вяло.

Потръпна, когато той неочаквано скочи на седлото зад нея и с голяма доза собственическо чувство плъзна ръка около кръста й. Удари юздите и цъкна с език, а кобилата се подчини и тръгна.

Яздиха под лунните лъчи, без да си проговорят, Саша чувстваше натиска на тялото му върху гърба си. Без да се обръща, можеше да усети здравите му бедрата, твърдия му, плосък стомах. Можеше да си представи дори отнесеното му изражение, веждите, сключени в знак за тежки грижи. Прегърната от тази силна ръка, не можеше да отрече, че изпитва желание, сладка болка, която разпалваше огън в слабините й.

Аштън дръпна юздите и слезе. Щом посегна да я поеме от седлото, тя усети горещите му ръце през плата на ризата си, сърцето й започна да бие два пъти по-силно.

Без да се притеснява от останалите мъже, някои от които спяха в малки палатки, а други направо под звездите, Саша потъна в прегръдката му и се наслади на една дълбока целувка. Езикът му леко я възбуждаше, а ръцете му се плъзнаха под ризата й.

Всичко у нея се превърна в безкрайна сладост, когато ръцете му обхванаха гърдите й. Тя зарови пръсти в косата му и го привлече по-силно, целуна го дълбоко и отчаяно. Телата им копнееха да се докоснат. Саша въздъхна, когато той се погали в нея и тя усети готовността му върху корема си.

Някой започна да хърка наблизо и това я върна в действителността. Все още замаяна от чувствата си, тя леко се отдръпна от него.

— Не можем — пошепна, огледа се наоколо, но очите й светеха от възбуда. — Ами ако ни видят…

Отговорът му бе просто да я вземе на ръце и да я отнесе в малката палатка. Когато я достигнаха, той коленичи и с една ръка отметна покривалото.

Като разбра намерението му, Саша коленичи и пропълзя в малкия подслон от брезент, последвана от Аштън. Когато и двамата се озоваха вътре, тя се обърна с лице към него, а сърцето й щеше да изхвръкне.

Те отново се целунаха. Нетърпеливите му ръце бързо я разсъблякоха и започнаха да се плъзгат по копринената й кожа, докато достигнаха влажния триъгълник между краката й. Продължи да я целува, а галещите му пръсти разтвориха тъмните й къдрици и изтръгнаха гърлени звуци на удоволствие от нея.

Когато Аштън почувства, че тялото й трепери и достига точката на върховно удоволствие, се отдръпна и се освободи от собствените си дрехи. Саша погали гладкото му, загоряло от слънцето мъжествено лице, мускулите на раменете му, плоския му корем и после плъзна ръце към слабините му. И двамата затвориха очи, продължиха да си разменят ласки и да стенат от споделено удоволствие. Той зарови лице в шията й, защото вече не можеше да издържа на това сладко мъчение.

— Скъпи, вземи ме сега — прошепна Саша, докато той правеше малко изкусително пътуване с устни по чувствителните точки на тялото й.

Когато захапа едно от зърната на гърдите й, тя сложи ръка на устните си, за да не извика.

— Моля те — продължи да шепти тя. — Измъчваш ме, скъпи. Много съм възбудена. Люби ме сега! Моля те, Аштън!

Понесен от вълните на страстта, той не намери думи да й отговори. Просто направи каквото трябваше. Ръцете му обхванаха заоблените й задни части и я привлякоха по-близо. Телата им нетърпеливо се намериха и започнаха да се движат в див и необуздан ритъм. Зарови глава между гърдите й, дори не смееше да диша. Желанието му беше толкова силно, че му бе много трудно да отлага крайния момент, екстазът дойде твърде бързо.

Саша бе много доволна и продължи да се притиска до него. Сложи краката си на гърба му, стисна го и продължи да го целува. Когато той плъзна езика си в устата й, я заля силна, сладка и непоносима болка. Гърдите й тръпнеха в ръцете му и тя изстена в блажена агония. Почувства, че удоволствие и влага заливат слабините й. Аштън бе доволен, че е успял да й достави удоволствие, отпусна се и потъна в безкрайна наслада, която избухна във всяка клетка на тялото му…

Те лежаха прегърнати известно време, а тя нежно го галеше по косата.

Тогава той й проговори.

— Е, Спайк, какво ще кажеш за още един рунд? — попита и се разсмя, когато тя сви юмрук и леко го удари в гърдите.