Каси Едуардс
Докосни любовта (11)

Глава 11

Огънят тихо гореше в камината и създаваше неповторим уют. Саша седеше на пода до Аштън и се наслаждаваше на първата вечер в новия си дом. Пиеха шампанско в метални чаши. Кипящото питие бе сякаш не на място в селската обстановка, но оставаше символ на това, че са догонили мечтите си и сега можеха да потърсят в бъдещето нови приключения и предизвикателства.

Бе облякла жълта памучна рокля, миришеше приятно след банята, стомахът й бе приятно пълен и тя се усмихна на себе си, когато си спомни колко горд бе Криспин, като й сипваше голяма порция ястие от кенгуру. Не желаеше да го обиди, затова се насили да яде, въпреки че всичко в нея се обръщаше при мисълта за тежкото и жилаво месо от кенгуру. Откакто бяха напуснали Мелбърн, това бе основната им храна и тя се надяваше никога вече да не я вкуси.

— Струваше ли си? — неочаквано попита Аштън.

Думите му накараха замислената Саша да подскочи. Взря се учудено в него.

— Какво дали си струва? — попита.

Аштън остави празната чаша настрана и седна по-близо до нея.

— Всички онези дни на очакване и лишения по време на пътуването — отвърна и се пресегна да погали косата й, която свободно падаше по деликатния й гръб. — Не си много разочарована, нали?

— Разочарована?! — възкликна Саша и бързо отмести очи от него, защото начинът, по който я гледаше, караше сърцето й да препуска под дрехата.

Миришеше прекрасно, след като се бе избръснал, изкъпал и бе сменил дрехите си.

— Не, Аштън, въобще не съм разочарована.

— Това е само началото — каза Аштън и понечи да я хване за ръка, но тя бързо я дръпна.

Той се намръщи и сърцето му се сви от жеста й.

— Един ден, обещавам ти, Саша, ще имаш много по-хубава къща с прекрасни скъпи мебели, които ще наредя да докарат от Мелбърн за твое удобство. — Нервно се прокашля. — Ще имаш собствена стая, ако дотогава все още я искаш. Ще бъде цялата в бяла коприна, поне аз така я виждам. Ти също, Саша. Единственото нещо, което би трябвало да носи красива жена като теб, е бяла коприна.

Буца заседна в гърлото й, защото бе изкушена да нагази в поток от чувства, които я плашеха.

— Всичко това е прекрасно, Аштън. — Пулсът й отново се ускори, когато той за втори път посегна към ръката й. Тя му позволи да я хване.

Очите им се срещнаха и тя отново бързо дръпна ръката си и се изправи.

— Неочаквано се почувствах изморена — каза с провлачен глас, защото не искаше да се поддава на чувствата си към него. — Прозина се и нарочно протегна ръце над главата си. — Наистина, Аштън, трябва да се оттегля за през нощта или утре ще съм сънлива, а ми се иска да съм бодра през първия ден в нашата овцеферма.

Разочарован, защото тя продължаваше да му отказва, Аштън стана и взе няколко одеяла от леглото.

— Отивам да спя навън. Лека нощ, Саша!

Тръгна, но Саша неочаквано го настигна и издърпа одеялата от ръцете му.

— Не, Аштън — рече му бързо. — Няма нужда да ходиш навън. Аз ще спя на пода. Леглото е твое. — Тя започна да си постила. — Утре вечер ще си сменим местата.

Той се намръщи, събра завивките й и ги хвърли на леглото. Нежно я прегърна през кръста и я отведе до него.

— Саша, трябвали да си толкова упорита? — махна с ръка. — Ти ще спиш на леглото, а аз на пода.

Бе изморена, за да продължи да спори, пък и бе спечелила битката — той нямаше да спи вън на студената земя — ето защо вяло му се усмихна.

— Ако настояваш — промърмори и продължи да си мисли, че би се чувствала много по-удобно в нощница, но се притесняваше да се преоблече.

Може би с течение на времето щеше да свикне с тази неловка ситуация и да облича през нощта каквото й харесва.

Оправи си възглавницата и се зави, като тайно гледаше как Аштън се изтяга пред огъня. Без да се замисля въобще, той си събу ботушите. Червенина изби по лицето й, когато съблече ризата си и откри пред очите й прекрасните си мускулести гърди.

Дъхът й спря, когато посегна към колана на бричовете си. Тъй като знаеше какво следва да види, се обърна по корем и зарови глава във възглавницата.

Сърцето й започна да бие по-бързо, когато той притихна и като че ли заспа. Тогава самата тя можеше да се поуспокои. Бореше се с кипящите си чувства, но сънят й бе също толкова неспокоен, колкото и ако бе будна. Започна да сънува, че той я прегръща. Целуваше я, а ръцете му нетърпеливо сваляха дрехите й. Почувства приятна топлина в слабините си, когато започна да гали гърдите й. Но когато легна върху нея и страстно я облада, тя се събуди изплашена и сърцето й биеше до пръсване.

— Само сън — прошепна и се изправи на лакът.

Огледа се и буца заседна в гърлото й, като видя Аштън. Бе забравила, че спи в същата стая. Какво умопомрачително напомняне! Спеше гол и одеялата не покриваха онази част от него, която в съня й я бе отвела до върха на насладата.

Погледа го няколко минути, а после разбра какво трябва да направи. Не можеше да спи в една и съща стая с него, не и когато бе толкова близо, когато така я изкушаваше. Ако искаше да бъде негов съдружник в истинския смисъл на думата, трябваше да се научи да отделя разума от чувствата си.

Стана и започна да пълзи по пода. Спря да диша, когато преминаваше покрай Аштън и Светкавица, която спеше на кълбо до него. Вратата бе толкова близо и тя се опита да побърза, но един вик замря в гърлото й, когато ръката му се обви около глезена й.

— Къде си мислиш, че отиваш? — попита Аштън и я стисна.

Не искаше да го поглежда, защото чувстваше опасността.

— Навън — каза с треперещ глас. — Аштън, аз… просто не можах да заспя. Помислих си, че може би, ако поема глътка чист въздух…

— И си носиш всичките одеяла, за да поемеш глътка чист въздух? — попита и пусна глезена й. Уви едно одеяло около кръста си и стана. Отиде до Саша, сложи ръка на рамото й и я принуди да го погледне. — Отиваш да спиш навън, нали? Защо, Саша? Какво толкова те разстройва в тази къща, че дори не можеш да понесеш да прекараш нощта в нея?

Саша въздъхна от облекчение, когато видя, че той бе достатъчно възпитан, за да покрие долната част от тялото си. Може би сега щеше да успее да запази здравия си разум, докато разговаря с него.

— Аштън, знаеш, че проблемът не е нито в къщата, нито в леглото — каза му меко и кимна към него. — Ти, ти трябваше да спиш облечен. — Усети, че се изчервява. — Начинът, по който си избрал да нощуваш, е неприличен. Особено когато спим в една стая.

Аштън смутено се разсмя.

— Никога не ми се е случвало да спя по различен начин — каза добронамерено. — Сладка моя, ще останем тук. Мислиш ли, че ще намериш начин да промениш някои неща, като например да ме научиш да спя облечен? Или ще трябва да си промениш мнението?

Саша повдигна гордо брадичка.

— Можеш да спориш колкото си искаш. Но аз никога няма да се почувствам удобно така.

— Искаш ли да окача одеяла и да разделя стаята? — попита Аштън, а тонът му неочаквано се повиши. — Да я разделя така, че едната половина да бъде за теб, а другата за мен?

Очите й невинно се разшириха.

— Но това е прекрасна идея! — Усмихна се. — И все пак леглото остава едно…

— Нима? — подигра я и отиде до него. — Това ще реши ли проблема? Тази половина ще е твоя. Не се нуждая от проклетото легло! — намръщи се. — Ще бъдат ли достатъчни одеялата, за да се почувстваш удобно?

Тя бе разочарована, но й бе съвестно, че му причинява такива главоболия още първата нощ, затова тъжно поклати глава.

— Нищо от това не е правилно — каза и нарочно изпусна завивките.

Седна пред огъня, облегна лакти на коленете си и зарови глава в дланите си.

— Развалям всичко, Аштън. Напълно го развалям.

Изненадан от внезапната промяна на настроението й, Аштън я изгледа за миг, а после отиде и седна до нея.

— Мисля, че и двамата има за какво да се обвиняваме, сладка моя — промърмори. — Сигурно сме преуморени от пътуването.

Тя вяло се усмихна.

— А може би се страхуваме от бъдещето? Много неща зависят от нас двамата. Не искам да провалим мечтите си.

— Не се притеснявай, Саша — отвърна и се наведе да сложи друга цепеница в огъня. — Както видя, всичко се развива по план. Всичко, от което трябва да се страхуваме сега, е майката природа и кучетата динго. — Приближи се и предпазливо обви кръста й с ръка. — Срещу природата не мога да се боря, но ще направя всичко необходимо, за да държа динго на разстояние. Овчарката е добре обучена.

— Но овчарката е само едно куче — промърмори Саша. — От воя в далечината съдя, че има много диви динго.

— Спомни си оградата, сладка моя — рече Аштън и повдигна брадичката й с показалец. — От тези грижи ще остарееш твърде бързо. — Целуна я по върха на носа. — Остави тревогите на мен, Саша. Бръчките ще ми приличат повече, отколкото на теб. — Ръката му се спря на бузата й и тя нервно замига, когато срещна твърдия му поглед. — Не искам нищо да загрозява прекрасното ти лице. Саша, знаеш ли въобще колко си красива?

Тя нежно му се усмихна.

— Сигурно не съм чак толкова хубава — прошепна. — Но дълбоко в себе си се чувствам такава всеки път, когато ме погледнеш така.

Сърцето й сякаш се разтопи, когато той изкусително прокара език по устните й. Смутено въздъхна и затвори очи.

— Моля те, Аштън, недей! — помоли се тихо, защото знаеше, че трябва да спре дотук.

Чувстваше, че всичките й съмнения се пробуждат отново.

— Защо, Саша?! — попита с пресекващ глас, а устните му оставиха пътека по шията й. — Защо винаги се бориш срещу страстта? Просто се отпусни. Вслушай се в чувствата си. Позволи ми… да те обичам!

— Не те последвах в пустинята за… това — възрази, когато ръката му обхвана една от гърдите й, а топлината на тялото му проникваше през тънката материя на дрехите й.

— Аз не те доведох тук, за да се почувстваш безпомощна и да изпълняваш всичките ми желания — прошепна Аштън. — Надявах се да последваш сърцето си и по собствена воля да дойдеш при мен. Надявах се, че ще ме пожелаеш толкова, колкото и аз теб… — Леко я положи на пода. — И всъщност е така, но ти си твърде упорита да си го признаеш.

Сега ръцете му я държаха само на няколко инча от пода, а нетърпеливите му пръсти умело разкопчаваха кукичките на гърба на роклята й. Саша много добре знаеше, че това бе моментът да се освободи. Но устните му, които полагаха горещи целувки по шията й, я накараха да забрави колко дълго се е съпротивлявала. Сега го искаше повече от всичко. Никога през живота си не бе искала нищо толкова силно, както да прави любов с Аштън. Бе обляна от безброй удивителни чувства и не можеше да ги преодолее.

Зашеметена от желание, Саша му позволи да я съблече, а устните му не спираха да я подлудяват от копнеж. Потръпна, когато легна върху нея и я покри с тялото си, усети силата му, която й отнемаше дъха.

Аштън нежно я облада и започна бавно да се движи. Тя обви крака около кръста му и започна да описва кръгове с таза си, да се притиска о него, сякаш го бе правила хиляди пъти преди. Ръцете му невероятно я възбуждаха и с всяка ласка разпалваха огъня у нея.

Само веднъж бе изпитала магията на физическата интимност, но това, което се случваше сега, не можеше да се сравни с нищо друго. Той я притискаше, любеше я, целуваше я непрестанно и тя усети невероятната сладост, която бе съвсем нова за нея. Цялото й тяло тръпнеше от удоволствие.

— Винаги ще бъде така, Саша — прошепна Аштън и дъхът му опари устните й. — Само ми позволи…

Думите му развалиха магията веднага, но тя нямаше да му позволи да разруши усещанията, които тяхната взаимност бе разпалила.

— Моля те, не говори! — каза му. — Просто ме люби! Просто… ме… люби…

— О, колко много те обичам! — рече Аштън. — Досега мъж не е обичал така!

Прегърна я по-силно и продължи да я люби бавно и дълго, защото искаше да се наслади на всеки миг. Познаваше я — тя щеше гордо да го отблъсне веднага щом я изпуснеше от ръцете си. Само се надяваше всеки следващ път, когато я накараше да му се отдаде, да я приближава поне малко до мисълта за едно бъдеще, изпълнено с любов. Щеше да забрави всичкото си минало, да изостави другите неща в живота си, ако това бе цената да я притежава напълно.

— О, Аштън! — извика тя и го хвана за рамене, когато я заля неочаквана вълна от горещо удоволствие. — О, Аштън, толкова е хубаво!

Той усети тръпките, които преминаха по тялото й. Пот изби по челото му, когато започна по-грубо да навлиза нея, удоволствието ставаше все по-голямо, докато накрая го разтърси сладка експлозия.

Останаха прегърнати за момент. После Саша отвори очи и в тях проблесна разочарование, когато осъзна докъде са я довели желанията й. Не можеше да повярва, че волята й бе толкова слаба. Бе му се отдала — и още по-лошо — бе й харесало!

Взе едно одеяло, загърна се, стана и му обърна гръб. Аштън я погледна разочарован за пореден път. Бе очаквал да се държи така, но от това не му ставаше по-леко. Караше го да се чувства неспособен като мъж, защото не можеше да я задържи и да я накара да му отдаде душата си, а не само тялото си. Сякаш той ставаше само за това да й доставя удоволствие.

— Ти се възползва от мен — каза неочаквано Саша и го погледна обвинително. — Знаеш точно как да ме накараш да забравя защо съм дошла тук. Много си способен, Аштън Йорк. Можеш да накараш една жена да забрави за всичко останало, освен… освен за нуждите на плътта.

Изведнъж го обзе ужасен гняв. Скочи на крака, без да си прави труда да се покрива, защото явно Саша се притесняваше от тази част на тялото му по-малко от всяка друга.

— Опитах се да ти обясня. — Сви юмруци. — Но, за Бога, Саша, съмнявам се, че някога ще успея! Ако Удроу Ръдърфорд е причината за ужасното ти държание, проклинам деня, в който си го срещнала! — Ядосано размаха юмруци във въздуха. — Трябваше да те оставя да се шляеш по улиците на Мелбърн и да копнееш за проклетия аристократ! — извика. — В крайна сметка животът ми нямаше да се определя от нещастието, което той ти е причинил.

Саша въздъхна и покри устата си с ръка. Сълзи напираха в очите й, докато гледаше как Аштън сграбчва дрехите и завивките си и излиза навън, много по-обиден, отколкото бе очаквала. Проплака, когато Светкавица предано го последва и я остави съвсем сама. Чувстваше такава празнота!

Хвърли се на леглото и ридания разтърсиха тялото й. Не искаше да наранява Аштън, но все повече го правеше. Ако продължаваше в същия дух, щеше да го изгуби напълно. Но се страхуваше да му даде власт над тялото и чувствата си. Той бе мъж, а никой мъж не заслужаваше доверие! Усещаше, че го е накарала да повярва, че не означава нищо за нея, но трябваше да намери начин да му го покаже и да го убеди веднъж завинаги, че е дошла тук само с цел да му бъде партньор.

Докато у нея продължаваха да живеят съмнения, не можеше да му се довери.

Но когато това станеше, животът би бил прекрасен. Той знаеше как да я отведе в страната на чудесата.

Тя потръпна.

— Сигурно никога няма да споделя с него тези чувства отново — прошепна. — Опасно е да го правя…

 

 

Станфорд Сидуел се изкъпа и застана на брега на реката, загледа се към фермата на Аштън и Саша. Лукава усмивка се появи на устните му. Една пура висеше от ъгълчето на устата му.

— Ще стане много добре — каза и огледа имота си, който вече бе ограден. — Много добре.

Бианка вървеше след него, докато сваляше нещата за лагеруване първо от гърба на своя кон, а после и от този на неговия. Той се обърна и погледна хората си, които чакаха заповеди.

— Няколко от вас още утре сутринта ще се заемат да ми построят къща. А другите да се върнат до Мелбърн да ми докарат малко овце и говеда. За да заблудя Аштън Йорк, всичко трябва да бъде изпипано.

Хората му никога не питаха по какви причини мрази Аштън, само знаеха, че за да получат заплатите си, трябва да му се подчиняват, затова кимнаха и се пръснаха. Някои яхнаха конете, а други свалиха одеялата си и се настаниха близо до реката.

Станфорд се обърна към Бианка, а очите му святкаха, когато й се усмихна.

— Вече сме вкъщи. — Приближи се толкова, че тя усети дъха му. — Надявам се, че се досещаш какво очаквам от теб довечера, нали? Подарък за добре дошъл от моята малка приятелка мелез.

Страх полази по гърба й. Знаеше как люби Станфорд и начинът му да задоволява желанията си съвсем не можеше да се нарече нежен. Въпреки че бе спала с много мъже през живота си, никой не я бе наранявал и тя никога не бе харесвала да й причиняват болка. Но Станфорд се възбуждаше само така. Сега не се страхуваше само за себе си. Трябваше да мисли и за здравето на детето, което носеше.

 

 

Аштън спеше до къщата, прегърнал Светкавица, но неочаквано бе събуден от остър и болезнен писък в далечината. Сграбчи един от револверите си и скочи на крака, после започна да се взира в тъмнината и да се ослушва дали няма да чуе отново жалния писък. След това започна да мисли, че му се е счуло, но нощта бе тиха като никога преди. Дори дивите динго бяха спрели да вият.

Аштън се прозина, легна си отново и взе Светкавица при себе си.

— Проклета да си, Саша! — пошепна. — Караш ме да чувам гласове в съня си. Да те вземат мътните!

Затвори очи, но не можа да заспи. Нещо в този писък го тревожеше. Бе твърде истински, за да му се е счуло. Сигурно някое животно бе убило друго.

— Да — рече си. — Ето откъде е дошъл писъкът. Едно животно се е преборило с някое от себеподобните си. Оцелява по-силният.