Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (61)

61

Без да изпуска от очи кървавата диря, Бен изкачи тичешком стълбите до следващата площадка. С лявата ръка се държеше за полирания парапет, а с дясната стискаше оръжието.

Почти на всяко стъпало имаше едри капки кръв. Глас беше тежко ранен, но тичаше напред като умопобъркан; в това си състояние той беше извънредно опасен. Явно отиваше към таванските помещения.

Бен прекоси запъхтяно най-горната стълбищна площадка. Кървавата диря продължаваше по коридора. Той я последва, вдигнал пистолета пред себе си, готов за стрелба.

В края на дългия пасаж някаква врата се блъскаше в касата си от въздушното течение. В стаята се виждаха завеси, издути от ледения вятър; през френския прозорец навяваше сняг. Бен влезе вътре. Всичките му сетива бяха изострени докрай. Сърцето му биеше в ушите, но през този шум той долови и един друг, който разпозна безпогрешно: пронизителния шум от стартера на мощен двигател, който премина в басов тътен. Идваше отвън, откъм покрива. Някой бе запалил мотора на хеликоптера. Бен пристъпи към прозореца.

Изведнъж му излязоха свитки. Преди да усети какво става, падна по лице. Пистолетът му отскочи встрани и се плъзна по голите дъски на пода. Нечии яки пръсти го стиснаха за яката и със страшна сила го вдигнаха на крака. За миг зърна широкото чело и двете малки зли очички, които го огледаха от горе надолу, после огромен юмрук се стовари върху челюстта му. Тялото му политна назад, сякаш нямаше собствено тегло, и се стовари по гръб върху някакво бюро; във всички посоки се пръснаха папки и листове хартия, пепелник и телефон.

Един от най-едрите мъжаги, които Бен бе виждал през живота си, заобиколи бюрото и пристъпи невъзмутимо към него.

— Мъртъв си — каза великанът. Английският му беше със силен чуждестранен акцент. В ръката си държеше 44-калибров „Рюгер Редхок“ от неръждаема стомана, с двайсетсантиметрова цев. Той го затъкна в колана си отзад на гърба. — Няма нужда от това тук — продължи великанът и вдигна юмруци за бой.

Бен с мъка се изправи на крака. Грохотът на хеликоптерния двигател отвън ставаше все по-силен. По устните му имаше кръв от удара. Виеше му се свят. Но и най-едрият мръсник можеше все някак да бъде повален. Без да губи време, Бен нанесе остър удар в слънчевия сплит на великана. Вложи в него цялата си тежест, от съприкосновението с тялото на другия собствената му ръка го заболя. Беше добър, професионално изпълнен удар, който би извадил от строя нормален човек.

Онзи сякаш изобщо не го усети. Към лицето на Бен се стрелна юмрук с размер на грейпфрут; той се дръпна и юмрукът профуча покрай него; ако го бе уцелил, щеше да го ликвидира.

Нещата вземаха сериозен обрат. Бен прицели ритник в слабините му. Великанът го блокира. Опита удар в гръкляна, но и той бе блокиран. Бен се дръпна назад, като си даваше сметка, че противникът му се опитва да го избута в ъгъла. През отворения прозорец до ушите му достигна и друг звук: пронизителен детски писък на ужас. Той извърна поглед по посока на звука. Прозорците на стаята гледаха към широка площадка, заобиколена отвсякъде със стръмни покривни скатове и масивни комини.

Снежната буря отвън беше в разгара си. На трийсетина метра от мястото, където се намираше Бен, фаровете на хеликоптера разсичаха снежната вихрушка, а лопатите на ротора му се въртяха все по-бързо. Джак Глас държеше Клара за ръка и се опитваше да я напъха през отворената врата на хеликоптера. Тя се съпротивляваше и риташе. Глас стискаше зъби от болка; предницата на ризата му беше черна от кръв и лепнеше по тялото.

Бен отклони вниманието си само за част от секундата, но това бе достатъчно за другия. Тежкият ботуш се заби в ребрата му и той усети как нещо вътре изпука. Изкрещя от болка, претърколи се на пода, като се държеше за гръдния кош. Пропълзя под бюрото. Великанът хвана масивната мебел за единия край и като детска играчка я премести встрани. Измъкна едно чекмедже и го разби в главата на Бен. Дървената конструкция се пръсна на трески и по главата му се посипаха всевъзможни канцеларски принадлежности. Нещо лъскаво падна на килима и привлече погледа му. Беше нож за разрязване на хартия с форма на кинжал. Юмрукът на Бен се сви около дръжката на ножа и когато великанът отново пристъпи напред, той с все сила го заби в ботуша му.

Ботушът беше от телешки бокс. Острието на ножа беше тъпо. Но Бен замахна с такава нечовешка сила, че тъпото острие мина през кожата и през крака под нея, после през гумената подметка и накрая се заби в дървения под. Великанът бе прикован върху пода като пеперуда върху корк. Той отметна глава назад и изквича от болка. Бен скочи и го ритна в слабините. Това подейства веднага. Онзи се преви на две. Бен го хвана за малките месести уши и заби коляно в лицето му.

Отвън Клара бе успяла да се отскубне от Глас. С развяна от вихъра на лопатите коса тя се затича към прозореца. Подхлъзна се на снега и падна, но бързо успя да се изправи. В този момент Глас я настигна и я сграбчи за косата. Дръпна я назад и тя изпищя.

Великанът се олюляваше, стенеше от болки, опитваше се да помести прикования си към пода крак. Бен грабна един пожарогасител от стената и го запрати с все сили в бръснатия череп. Мъжът се строполи на пода и се претърколи по гръб. Бен стовари основата на пожарогасителя върху главата му и едва не повърна, когато черепът хлътна като черупка на яйце. Великанът се сгърчи, подритна един-два пъти и притихна.

Окървавен и изнемощял от болка, Бен измъкна 44-калибровия рюгер от колана му. Отвори барабана. Беше зареден с шест тумбести патрона „Магнум“. Пропълзя до отворения френски прозорец. Глас мъкнеше Клара към хеликоптера. Беше я вдигнал и я носеше под мишница. Малките й крачета ритаха бясно.

Без да обръща внимание на острата болка от счупеното си ребро, Бен излезе на покрива. Вдигна тежкия револвер и извика Глас по име.

Въпреки шума от двигателя на хеликоптера Глас го чу и се обърна, като дръпна Клара пред себе си за прикритие. Бен видя как ръката му притисна нещо към шията й. Палецът му беше върху буталото на спринцовката.

— Ще я убия! — изкрещя той. — Хвърли пистолета!

Бен пусна пистолета в краката си и го ритна встрани. Глас се ухили въпреки болката и отново повлече детето към чакащия хеликоптер. Без да сваля спринцовката от шията й, той я прикова с белезници за седалката. Бен наблюдаваше безпомощно цялата сцена. Глас седна зад щурвала. Още в Африка се бе научил да лети и беше добър пилот. Истинска лудост беше да излети в снежна виелица като тази, но Джак Глас си беше луд и се гордееше с това.

Хеликоптерът започна да се издига. През плексигласовия прозорец Бен видя лицето на Клара. Устата й се отваряше, но снежната виелица и грохотът на мотора заглушаваха писъците й.

Бен изтича на площадката. Хеликоптерът беше вече във въздуха, вдигайки около себе си ураган от сняг, който щипеше очите на Бен. Той вдигна рюгера, но не смееше да стреля. Огледа се отчаяно наоколо, докато над главата му хеликоптерът бавно се завърташе около оста си, за да хване посоката. Покривът на къщата беше заобиколен с каменна балюстрада, висока около метър и двайсет. Той се засили и скочи върху нея. Затъкна дългата цев на револвера в колана си и разпери ръце, за да пази равновесие. Земята беше далеч под него. Глас подаде газ, хеликоптерът наведе муцуна и се приготви да отлети.

Бен се оттласна от балюстрадата и скочи в празното пространство. За момент се почувства в безтегловност. Имението беше обляно в светлини от прожекторите. През портала прииждаха полицейски коли с лампи и сирени. Навсякъде цареше хаос.

Бен започна да пада. В този момент ръката му се улови за едната ска на хеликоптера. Машината вече завиваше стръмно наляво, отдалечавайки се от покрива на къщата. Мощният вихър от ротора развяваше косата и дрехите на Бен, който висеше отдолу. Ритайки, той се надигна и се залови и с другата ръка за ската. Земята под него се въртеше.

Глас усети промяна в равновесието, погледна надолу и видя Бен, който висеше от ската. Усмихна се и насочи машината обратно към къщата. Имаше само един начин да се отърве от наглото копеле — като го смачка в билото на покрива.

В мрака Бен видя тъмния силует на огромен комин. Глас летеше право към него, тухлената зидария се приближаваше стремглаво. В последния миг Бен вдигна крака и хеликоптерът прелетя над комина. Глас рязко зави обратно, центробежните сили заплашваха да изкълчат раменните стави на Бен.

Хеликоптерът отново се насочи към билото на покрива; ритащите крака на Бен изтръгнаха от местата им няколко керемиди, които се плъзнаха надолу и паднаха с трясък на земята. В кабината Глас се изсмя. Следващия път наистина щеше да размаже Бен като хлебарка в някой комин.

Ала този път Глас не си бе разчел добре маневрата. Задният ротор закачи ръба на покрива, посипаха се искри, жално изстена изкривен метал. Корпусът се разтресе. Машината загуби управление и се понесе към близките дървета, като се въртеше бясно във въздуха.

Междувременно Бен бе успял да прехвърли единия си крак върху ската. Той протегна ръка, сграбчи дръжката на вратата и я отвори. Докато неуправляемият хеликоптер се носеше над върховете на дърветата, описвайки безумни кръгове с фаровете си над покритите със сняг ели и голите клони на дъбовете и буковете, той с последни сили се хвърли в пилотската кабина.

Глас замахна към него със смъртоносната спринцовка. Бен избегна удара, хвана юмрука му и с все сила го удари в лоста за управление. Спринцовката изтрака на пода. Двамата мъже се вкопчиха в смъртна схватка през седалките, като се удряха с юмруци и посягаха да си извадят очите. Бен сграбчи Глас за косата и заблъска главата му в бордното табло — отново и отново, с неистова стръв, докато от челото му бликна струя кръв.

Хеликоптерът губеше височина, като се въртеше в кръг, все по-бързо и по-бързо. Глас посегна с нокти към очите на Бен, но Бен беше по-бърз и го блъсна във вратата, заби юмрук в зъбите му, отново заудря главата му в бордното табло. Накрая Глас се отпусна безжизнен на пилотската седалка, точно в момента, когато хеликоптерът се наклони силно на една страна, направи остър завой и се вряза в короните на дърветата.

Бен хвана щурвала, но вече нищо не можеше да се направи. Роторът се разпадна на парчета, които се разлетяха във всички посоки; корпусът на хеликоптера започна да пада, като се блъскаше в стеблата на дърветата и откършваше големи клони по пътя си; двигателят угасна, около тях се сипеха трески и части от обшивката. Бен се удряше ту в пода, ту в тавана на кабината според преобръщането й във въздуха.

На десетина метра от земята хеликоптерът се откъсна от клоните и се понесе надолу. През напуканите плексигласови прозорци Бен видя как земята се приближава стремглаво към тях. При удара тялото му се стовари с цялата си тежест върху бордното табло. Машината забоде нос в снежна пряспа. Отгоре продължаваха да се сипят клони и изкривени метални части.

Глас лежеше прегънат на две върху таблото и лоста за управление. Някъде зад приборите прехвръкнаха искри. До носа на Бен достигна остра миризма на авиационно гориво.

Той се надигна и запълзя към задната част на тъмната, смачкана до неузнаваемост кабина. Над главата му Клара се бе заклещила между седалките. Долната й устна кървеше. Тя отчаяно дърпаше веригата на белезниците, с които беше прикована към седалката.

Бен чу зад гърба си пукот и глухо бумтене. Погледна през рамо. Огнени езици ближеха вътрешността на кабината, тапицерията на седалките и пластмасовите части на бордното табло бяха обгорели. След секунди хеликоптерът щеше да избухне.

Примижал от пламъците, той дръпна с всички сили веригата, но тя беше здрава и не поддаде. Очите на Клара щяха да изхвръкнат от ужас, косата й беше полепнала върху лицето, докато се мъчеше да извади юмручето си от стоманената гривна, която се впиваше в китката й.

Пламъците се разгаряха. Бен се смъкна надолу, до прегърбеното тяло на Глас, и бръкна в джоба на смокинга му за ключа от белезниците. Нямаше го. Горещината ставаше непоносима. Огнени езици облизаха гърба и обгориха якето му. Нямаше време. Всеки миг щеше да последва взрив.

Почти обезумял от болка и страх, изведнъж той се сети: пистолетът. Измъкна го от колана си и допря дулото до гривната, която беше закопчана за тръбната рамка. Ръкавът му гореше. Той дръпна спусъка.

Трясъкът на 44-калибровото дуло заглуши всички останали звуци. За миг Бен беше като зашеметен от внезапната, нереална тишина, която се възцари в света. После в ушите му запищяха електрически звънци.

Когато се съвзе, вътрешността на хеликоптера беше почти изцяло в пламъци. Клара обаче не беше вече прикована — веригата висеше свободно от китката й. Двамата пропълзяха надолу в кабината. Бен ритна вратата с всичката сила, която му бе останала. Вратата се огъна и се отвори, той хвана детето за ръката и двамата като по чудо успяха да се промушат през отвора, преди огънят да бе обхванал целия корпус.

Залитайки и препъвайки се, той я повлече за ръка през снежните преспи. Не бяха изминали и двайсет метра, когато гората зад тях избухна в ослепително огнено кълбо. Бен повали Клара зад дънера на едно дърво и я затисна с тялото си, докато горивото от пробитите резервоари осветяваше ярко нощното небе. Дърветата горяха като кибритени клечки. Клара пищеше, но той я притискаше здраво в прегръдките си.