Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mozart Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Конспирацията „Моцарт“

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-198-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6285

История

  1. — Добавяне

24

Бордо, Франция

По-рано същата вечер

Голямата аудитория беше претъпкана. Лекцията се провеждаше във Факултета по икономически и политически науки на Университета в Бордо. Беше отворена за широката публика и дори пътеките между редовете бяха заети от правостоящи. Интересът към нея беше безпрецедентен; организаторите не помнеха друг случай, при който лекция на изгряващ политик да е предизвикала такъв широк обществен отзвук.

Навсякъде около сградата под падащия сняг патрулираха полицаи и служители от частната охрана. Кортежът с Филип Арагон премина между два реда заграждения, зад които се бяха събрали огромни тълпи възторжени посрещачи. Полицията бе успяла да изолира зад плътен кордон двестатината скинхеди, дошли да размахват свастики и да крещят неонацистките си лозунги. Един от тях се бе опитал да запали чучело на Арагон, но полицаите го бяха усетили навреме и тихомълком го бяха напъхали в чакащата наблизо камионетка. Това на свой ред бе предизвикало сбиване за радост на телевизионните екипи, които се бяха впуснали стръвно да снимат паметни кадри на тримата окървавени в сблъсъка полицаи и около дузината понатупани демонстранти с белезници.

След този дребен инцидент се възцари напрегната тишина, като зад барикадите застанаха подсилени формирования служители на реда с плексигласови щитове, палки и бутилки сълзотворен газ. Телевизионните екипи и фоторепортерите от вестниците се оттеглиха на безопасно разстояние с готови камери и микрофони, надявайки се на още кръвопролития.

Анри Жюст, ректорът на университета, излезе иззад плътната завеса, прекоси сцената и се усмихна по посока към камерите. Зад подиума на огромен петметров екран се прожектираше партийният лозунг на Арагон: L’Europe RedECOuVERTE. Този лозунг отразяваше точно и лаконично политическите възгледи на Арагон. Една нова Европа, една преоткрита земя. Зелена, екологично чиста. Изпълнена с надежда и обещание за по-добро. Встрани бяха подредени националните флагове на обединените държави от Европейския съюз. Зад кулисите на сцената и в апаратната зала високо над аудиторията бяха разположени още охранители, вперили поглед в мониторите пред себе си, съсредоточено оглеждащи публиката.

Жюст стигна до катедрата. Вдигна ръце и оживеното бръмчене на стотици гласове поутихна.

— Дами и господа — започна той, — нашият оратор тази вечер едва ли се нуждае от представяне. Нито една съвременна политическа фигура не е достигала толкова бързо до върха на славата, не е набирала толкова широка и безспорна обществена подкрепа. Наричат го Брюкселския Кенеди. Архитект на една екологично чиста природна среда. Филантроп, лично дарил милиони в полза на бедните и обезправените. Неуморен борец за усъвършенстване на образователните стандарти. Едва четирийсет и една годишен, най-младият кандидат за поста заместник-председател на Европейската комисия. Със своите смели политически възгледи, с дръзката си визия за една действително интегрирана Европа, с амбициозната си цел да я освободи веднъж завинаги от нейната зависимост от ядрена енергия, той зае заслужено своето място в авангарда на европейската политика. Дами и господа, Филип Арагон!

Ректорът се отдръпна от катедрата и протегна ръка, докато Филип Арагон с уверена крачка се приближаваше към него. Стотици обективи се фокусираха върху тях. Петстотин души скочиха на крака. Висок и елегантен, младият политик беше облечен в изискан костюм, без вратовръзка. Той изчака да стихнат аплодисментите и започна речта си.

— Дами и господа, благодаря ви, че се събрахте тук тази вечер.

Големият лозунг на екрана зад него изчезна; публиката зашумя, когато на негово място се появиха живи кадри на протестиращите неонацисти. Бръснати глави. Свастики. Грозни физиономии, замръзнали в гримаса на омраза.

Арагон се усмихна.

— Искам да благодаря също така на нашите приятели неонацистите, дошли да ме посрещнат. — Той изчака думите му да се възприемат от всички, преди да продължи: — Със самото си присъствие отвън тези хора са най-добрият аргумент в подкрепа на моите тези. Дами и господа, някои твърдят, че интегрирана Европа вече била факт. — Арагон направи поредната пауза, докато публиката се смееше на абсурдността на това твърдение. Собствената му усмивка бе изчезнала. Той обгърна залата с блеснал поглед. — Истината се вижда навсякъде около нас. Европа затъва в потоп от националистически страхове и човешка алчност. Но ние можем да я спасим. Заедно ние можем да изградим обединена Европа. Чиста Европа. Свободна Европа. Европа за хората!

Тълпата зарева одобрително. Зад гърба на Арагон картината с протестиращите неонацисти изчезна от екрана и отново се появи неговият лозунг, сякаш в подкрепа на думите му: L’Europe RedECOuVERTE. Аплодисментите преминаха във френетични овации.

Докато наблюдаваше на монитор сцената в удобната приемна зад кулисите на залата, Колет Арагон отпи от кафето си в пластмасова чашка и се усмихна. Съпругът й действително владееше публиката си до съвършенство. Наоколо, привидно безцелно, се мотаеха партийни функционери и цивилни охранители. В другия край на изпълнената с хора стая бе застанал Луи Моро, бивш командир на специализираното звено за борба с тероризма към Жандармерията, когото лично тя бе назначила за началник на охраната на съпруга й. Колет нямаше особено доверие на държавните правоохранителни органи, а Моро приемаше новата си длъжност изключително сериозно. Лампите на тавана се отразяваха в бръснатия му череп, докато той стоеше изправен със скръстени ръце и наблюдаваше съсредоточено стената от видеомонитори, показващи аудиторията от най-различни ъгли.

Публично Колет подкрепяше изцяло съпруга си във всичките му идеи и начинания. Филип Арагон беше добър човек. Но дълбоко в себе си тя се надяваше един ден той да се откаже от всичко това и да се върне към архитектурата. И то не само заради въртележката от непрестанни пътувания и редуващи се едно след друго интервюта. Шеметната бързина, с която се бе развила политическата му кариера, беше изненада и за самия него. Но Колет знаеше, че колкото повече растеше популярността му, толкова по-вероятно бе да се превърне в мишена за атентат. На публични сбирки като тази дори най-засиленото полицейско присъствие не можеше изцяло да гарантира сигурността му. Нямаше как да претърсват всеки на влизане в залата. Достатъчно беше отнякъде да се промъкне някой готов на всичко фашист фанатик с пистолет в джоба.

При мисълта за това тя потръпна. Нито за момент не вярваше, че инцидентът в Кортина през януари бе плод на случайността.