Барбара Маколи
Съпруг за Рейчъл (4)

Четвърта глава

Тя не можеше да помръдне. Устните му се притиснаха в нейните така внезапно и силно, че сякаш й отнеха способността да се движи. Но целувката му освободи поток от чувства: шок, вълнение, страх… И желание. Толкова отдавна не я бе прегръщал мъж, че безумната нужда, която изпитваше, караше сърцето й диво да бие.

Щом прекрачи прага, Корд бавно я спусна, така че тялото й се плъзна по неговото, докато пръстите на краката й докоснаха пода. Страстта избухна помежду им като внезапно лумнал огън. От първия миг, когато го видя, Рейчъл предчувстваше това усещане. Диво и безразсъдно.

Той прошепна нещо несвързано и я притисна до вратата. Възбудата му я развълнува и уплаши. Тя се опита да го отблъсне, но Корд я прегръщаше все по-плътно, впил хищно устни в нейните. Никой не я бе целувал така, никога не бе изпитвала толкова силно желание да откликне. Ръцете й, обвити около врата му, събориха шапката му на пода. Рейчъл буйно се притисна към тялото му, изгаряща, копнееща да разбере тази невероятна страст и в същото време ужасена.

Още от мига, в който почувства екзотичния вкус на устните й, Корд забрави първоначалното си намерение. Никога не беше си представял, че тя ще отговори по този начин, че ще бъде толкова мека и възбуждаща, толкова страстна. Държеше я здраво притисната до себе си, потискайки импулса да се нахвърли върху нея, така както тялото му жадуваше. Ръцете й все по-силно го обгръщаха. По-скоро почувства, отколкото чу приглушения стон в гърлото й. Господи! Губеше контрол над себе си, а не можеше да си го позволи. Не сега!

Покашлянето, което издаде присъствието на мъжа, смрази Рейчъл. За момент я обзе бесен гняв срещу натрапника, но когато съзнанието й възприе действителността, тя панически впи пръсти в раменете на Корд.

Той я пусна с неохота. Зелените й очи, все още потъмнели от страст, срещнаха за момент неговите, после надзърнаха през рамото му.

— Спокойно, моето момиче — прошепна той и бавно се изправи, — имаме си компания.

Тя пребледня, после кръвта изведнъж нахлу в лицето й. Корд невъзмутимо проследи погледа й. На три-четири метра от тях, изправен в рамката на отсрещната врата, стоеше висок мъж с вече оредяваща тъмна коса. Загорялото му лице бе сърдито, почти свирепо. Видът му бе преднамерено заплашителен — свъсени гъсти вежди и ръце, кръстосани пред широкия му гръден кош. Държеше се като пълновластен господар, включително и над Рейчъл.

Без да му го представят, Корд се досети, че това е Ърл — братът на покойния съпруг, мъжът, заради когото Рейчъл бе предприела тази отчаяна стъпка. Според думите й той упорито тласкаше ранчото към провал, но беше очевидно, че за себе си умее да се грижи. Изглеждаше, сякаш е слязъл от корицата на някое списание за мъжка мода. Снежнобяла риза, жълто-кафяви памучни панталони, лъснати до блясък елегантни обувки. Диамантените пръстени по грижливо поддържаните му ръце вероятно биха стигнали за петгодишната издръжка на ранчото.

Корд инстинктивно се стегна, обхвана раменете на Рейчъл, и застана с лице към другия мъж.

 

 

— Ърл… — Тя отметна с треперещи пръсти косата си. — Мислех, че си още в Калифорния.

— Очевидно!

За момент се възцари тишина, която сякаш продължи цяла вечност. Рейчъл още не бе дошла на себе си от огнената целувка, а вече трябваше да се изправи пред Ърл и да му обяснява внезапната си женитба.

Хиляди пеперуди размахаха крила в стомаха й, когато той пристъпи напред. Лесно щеше да разгадае мислите й. Ще се досети защо се бе омъжила за Корд и като истински злобен пес ще се изправи на нокти и ще се бори, докато наложи волята си.

Но тя нямаше да отстъпя. Вече не!

Пое дълбоко въздух и изпъна рамене. Запази спокойствие! Овладей ситуацията! Майкъл я бе учил на това.

— Ърл, искам да ти представя Корд Кантрел. Моят съпруг.

Видя нарастващото недоумение по мургавото лице на девера си. Удивлението бавно прерасна в гняв.

— Какво? — попита той рязко.

— Вчера се оженихме. — Тя разпери пръстите на ръката си, опряна в гърдите на Корд, и показа златната халка. Силното, мощно туптене на сърцето му й помогна да се съвземе.

— Само една седмица съм отсъствал и ти си вече омъжена? За него!

Местоимението той произнесе с погнуса. Рейчъл усети под влажните си длан как мускулите на Корд се стегнаха.

— Ърл, наистина не е необходимо да…

— Рейчъл — прекъсна я той, — бих искат да поговорим в кабинета.

И без да дочака отговор, се запъти навън. Тя стисна здраво устни. Беше озлобена не само защото той каза „кабинета“, а не „твоя кабинет“, но и защото демонстрира увереността си, че тя ще го последва. А всъщност нима някога се бе осмелила да му се противопостави? Рейчъл затвори очи и въздъхна дълбоко. Може би наистина щеше да е по-добре, ако поговори с Ърл насаме. Свирепият блясък в очите на Корд можеше да донесе само неприятности.

Понечи да тръгне след девера си, но Корд я дръпна настойчиво.

— Господин Стивънс. — Леденото спокойствие в гласа му спря Ърл, който бавно се обърна, присвил очи с безмълвно предизвикателство. — Каквото и да имате да ни кажете… — Корд обърна Рейчъл, за да срещне очите й — ще ви изслушаме тук.

Тя го стрелна с очи, като се стараеше да прикрие яда си. Едва ли биха приличали на „щастлива двойка“, ако продължава да го гледа така свирепо. По дяволите!

Защо мъжете държаха на всяка цена да им се признава правото да командват?

— Много бързате, господине — рече Ърл, като прекрачи обратно в стаята. Лицето му беше потъмняло от гняв. — Кога успяхте да я уговорите? Може би сте се амбицирали, след като сте разбрали коя е?

Корд запази спокойствие. Стисна леко рамото на Рейчъл, после бавно отпусна ръката си, когато тя пристъпи към Ърл, бясна, че се е оказала в центъра на тази игра на нерви между двамата. Беше предупредила Корд, че иска сама да обяви решението си, но не, мъжката му гордост не позволяваше да остави нещата в нейни ръце.

— Рейчъл е моя съпруга — отчетливо произнесе той, вперил студен поглед в Ърл. — Мисля, че е добре да запомните това, преди да продължим разговора.

Очите на Ърл проблеснаха яростно. Той стисна устни, с мъка потисна гнева си и се обърна към Рейчъл:

— Едва ли можеш да ме обвиниш, че съм изненадан, Рейчъл. Ние сме едно семейство от толкова време и тази новина донякъде ме шокира. — Изразът му омекна. — След смъртта на Майкъл твоето благополучие винаги е било първата ми грижа.

Рейчъл едва се сдържа да не прихне. Та кой ли не знаеше, че Ърл се интересува единствено от собственото си „благополучие“… Е, и от подписите под всеки изгоден за интересите му финансов договор. Той просто смени тактиката. Когато заплахите му не действаха, винаги измисляше начин да повлияе на чувствата й. Скоро щеше да започне старата песен: „Правя само онова, което Майкъл би желал.“

— Ценя загрижеността ти, Ърл — каза тя хладно, — и съжалявам, че не успях да се свържа с теб. Просто всичко стана… много бързо.

Един мускул трепна на челюстта на Корд, докато тя се оправдаваше. Ърл изобщо не й обръщаше внимание. Бе вперил поглед в намръщеното лице на новодошлия.

— Корд, мили — Рейчъл се обърна към него и разтегна устни в пресилена усмивка. — Знам, че трябва да настаниш конете. Ще имаш ли нещо против, ако остана тук и поговоря с Ърл? Сам, моят… тоест нашият надзирател ще ти помогне, а след няколко минути слизам и аз.

— Защо не, разбира се, скъпа — изрече той с равен глас, но очите му потъмняха. — Тъкмо ще се запозная с останалите наети работници.

Рейчъл се стресна от думите му. Нямаше намерение да се разпорежда с него, но се съмняваше, че би я разбрал точно сега. Ръката му бе притисната към рамото й, когато я обърна към себе си и лепна една скована целувка на устните й. Сетне я пусна, вдигна шапката си от пода и стрелна с очи Ърл.

— Господин Стивънс! — И постави шапката на главата си.

Рейчъл го проследи как многозначително бавно затвори вратата след себе си. Искаше да го последва, да му обясни, но Ърл застана пред нея и хвана ръката й.

— Добре ли си? Изглеждаш ми някак бледа.

Добре ли, помисли си тя. Стисна зъби и потисна надигащия се истеричен смях. Омъжих се за човек, когото познавам едва от четири дни само за да мога да се отърва от теб, а ти ме питаш дали съм добре!

— Разбира се, че съм добре… — Стрелна с поглед вратата, през която Корд току-що бе излязъл. — Малко съм изморена, това е всичко.

Ърл хвана раменете й и я обърна към себе си.

— Рейчъл — мрачно рече той, — искам да ми кажеш истината. Защо всъщност се омъжи за този човек?

 

 

Корд вкара камиона и ремаркето зад конюшнята и изключи двигателя. Чувстваше се като глупак. Скърцаше със зъби и се опитваше да си обясни какво всъщност му беше станало там, вътре в къщата. Поклати глава с отвращение. Само преди няколко часа се бе съгласил да остави на Рейчъл обясненията, но в момента, в който Ърл отвори уста, нервите му не издържаха.

Спасител, няма що! И какво получи от Рейчъл за благородството си? Настойчива покана да се оттегли. Учтива може би, но нетърпяща възражение. Също като наемен работник, забравил мястото си.

А не беше ли такова действителното положение? Неписаното споразумение между тях все още бе в сила, а той наистина го бе забравил. Невъздържаният изблик на страст го доказваше.

Още с влизането, щом разбра, че вътре има човек, беше я целунал, за да не се изпусне, че са женени само формално. Отговорът й обаче го зашемети. Тя тръпнеше от страст… Господи, каква страст! Не си спомняше да е изпитвал нещо подобно с друга жена. Когато се притисна в него, съвсем го влуди. Бе готов да й се нахвърли като див мустанг…

Проклет да е тоя досадник Ърл! Но ако не беше ги изненадал, той нямаше да целуне Рейчъл. Още една причина да го намрази. Сега, като знаеше какъв плам се крие под спокойната наглед външност на Рейчъл, как би могъл да си държи ръцете далеч от нея?

— Мога ли да помогна, каубой?

Корд се обърна по посока на дрезгавия учтив глас. Застаряващ мъж с посребрена коса и дълбоки бръчки по лицето стоеше до камиона.

— Можеш, стига ти да си Сам.

— Ако не търсиш пари на заем, аз съм.

Корд се засмя, слезе от камиона и протегна ръка.

— Корд Кантрел. Рейчъл ми каза да те потърся, за да настаня конете.

Сам стисна подадената ръка и повдигна тежките си вежди.

— Наеха ли те?

— Нещо такова.

— Името ми звучи познато. Корд Кантрел… Спомних си! Миналата година без малко да спечелиш родеото във Форт Уорт, нали така? Виждам, че си докарал и кобилата. Как се казва?

— Монтана Мун.

Старият човек се ухили широко.

— Ааа, Монтана Мун. Яздеше я като самия дявол!

Корд се усмихна на сравнението, влезе във фургона и сложи юздата на Монтана, после я изведе навън. Сам одобрително подсвирна и сграбчи поводите.

— Е-е-е! Истинска красавица, дума да няма!

Следващата кобила, която изведоха, бе последната покупка на Корд. Официалното й име бе Лавровата лейди, но той я наричаше просто Лейди.

Сам напои конете, пусна ги да се разтъпчат и посочи двете празни отделения в конюшнята. Докато Корд ги препостилаше с пресен боров талаш, Сам непрекъснато бърбореше. Насред спомена за миналогодишното родео във Форт Уорт, в конюшнята влезе Рейчъл. Корд забеляза напрегнатия израз на лицето й и потисна новия прилив на гняв срещу девера й. Нали бе поискала да се оправя сама!

— Здрасти, Сам.

Надзирателят докосна периферията на шапката си.

— Добре дошли, госпожо Стивънс. Тъкмо запознавах Корд с нещата тук, докато конете му се поразтъпчат. Между другото, ако още не сте планирали нещо за момчето, ще ми е приятно да го приберем у нас. Ние с Джуди имаме една свободна стая, откак моите момчета се отделиха.

Сам с удоволствие предлага да прибере някого?! Как е успял Корд да го спечели за толкова кратко време? Но не беше ли и тя самата впечатлена още при първата си среща с него.

Тя погледна Корд, леко недоволна, че не е казал нищо на Сам. Очевидно умишлено правеше нещата по-трудни за нея, след като ясно му бе дала да разбере, че иска да я остави сама с Ърл. Не че беше кой знае колко важно. След като успя да го каже на Ърл, ще успее да съобщи и на Сам, макар да знаеше, че какъвто е бъбривец, всичко живо в радиус от сто километра щеше да научи новината за по-малко от час.

— Всъщност имам свои планове за господин Кантрел. — Рейчъл издържа суровия поглед на Корд. — Ще спи в голямата къща.

Челюстта на Сам увисна.

— И освен това, Сам, трябва да свикнеш да ме наричаш госпожо Кантрел. От вчера Корд е мой съпруг.

Струваше си да проследи реакцията му! За пръв път, откакто се познаваха, Рейчъл видя Сам замлъкнал. С широко отворени очи, той гледаше Корд, после вдигна обвиняващ показалец.

— И вие ме оставяте тук да си приказвам, господин Кантрел, все едно че сте един от работниците!

— Виж, Сам, името ми е Корд и не искам да мислиш, че съм нещо по-различно от работниците. — Той вдигна греблото, което държеше, в знак на безмълвен поздрав към Рейчъл.

Значи той още беснее от гняв, разбра Рейчъл и стисна устни. Като че ли не й стигаше Ърл, та трябваше сега да търпи и неговия инат.

— Искам да покажа ранчото на съпруга си, Сам. Намери, моля те, Паркър и го помоли да разчисти място за нещата на Корд.

— Сам ще се погрижа — обяви надзирателят и бодро закрачи нанякъде с кривите си крака.

Две чудеса за един ден, помисли си Рейчъл, като видя ентусиазма в походката му. Сам безмълвен и Сам радостен да свърши някоя черна работа. Тук ставаше нещо странно.

Тя поклати глава и се обърна към Корд. Той остави греблото, после обърна количката, пълна със стърготини, на пода на второто отделение. Дори не я погледна.

— Добри ли са яслите? — опита Рейчъл да подхване разговор.

— Да.

С навити до лактите ръкави, Корд мрачно и съсредоточено работеше с греблото, все едно се състезаваше с невидим противник. Шапката му се бе килнала на тила, мускулите на ръцете му се стягаха и отпускаха в неукротим ритъм.

Рейчъл загуби търпение, вдигна второто гребло и започна да му помага.

— Какво ще кажеш за Сам?

— Харесва ми. — Хвърли й бегъл поглед, но нито за секунда не намали темпото.

Ама че труден човек! Не виждаше ли, че тя се опитва да изглади нещата? Май пет пари не дава! Все още не може да се примири, че са засегнали самолюбието му. Рейчъл въздъхна и се изправи.

— Няма ли поне да попиташ какво стана с Ърл?

Видя го как стисна челюсти, но продължи да работи.

— Не е моя работа да питам. Ако трябва да се почисти ясла или да се тренира кон, просто свирни, иначе няма да ти се бъркам.

Рейчъл пусна греблото и сложи ръце на кръста.

— Виж какво, Корд, знам, че мъжката ти гордост е засегната от онова, което се случи горе, и много съжалявам, но днес вече до гуша ми дойде от твърдоглави мъже. Когато решиш, че си готов за разговор, можеш да ме намериш в къщата.

Не беше очаквала, че човек може да бъде толкова бърз. Още преди да се обърне, той я сграбчи за китката и я завъртя.

— Значи искаш да си поговорим, така ли? Отлично! — Очите му святкаха от яд. — Ще ви кажа какво ме безпокои, госпожо Кантрел. Истински или не, този брак е факт и ти си моя съпруга. За теб може би това е без значение, но не и за мен! Като си помисля, че трябваше да те оставя сама с онзи надут пуяк, ми идеше да разкъсам някого, за предпочитане същия този идиот — девера ти!

Тя понечи да се отдръпне, но думите му я спряха. Защо пък ще се тревожи, че я оставя сама с Ърл?

— Аз си помислих, че си ядосан, задето… задето аз…

— Ме помоли да изляза? — довърши той вместо нея, като леко отпусна ръката й. — Много ме ядоса наистина. — Напрежението в тялото му забележимо отслабна, но в очите му все още се четеше раздразнение. — Но също така го очаквах. Помоли ме да те оставя сама да се оправиш и аз се съгласих. До момента, в който видях Ърл.

Рейчъл разбираше, че Ърл лесно може да вбеси човек.

— Точно затова исках да излезеш, Корд. Погледът ти говореше, че си готов да го смачкаш. — Тя се засмя. — И макар че подобна мисъл не ми е изцяло неприятна, трябва да внимавам, докато не се отърва от него и не поема ранчото изцяло в ръцете си. Ако го ядосам, кой знае докога ще се запъва. Ранчото не може да си го позволи. Едва се държим.

Корд знаеше, че е права. Не личеше да има толкова много коне, че да може да поддържа такова огромно владение. Беше забелязал също, че настилката е некачествена, а хамбарът се нуждаеше от ремонт. Само не можеше да разбере защо това беше толкова важно за Рейчъл.

— Ами купи си друго ранчо, ако това не върши работа. Като се отървеш от Ърл, можеш да живееш където поискаш.

Някъде се чу звънец и Рейчъл обърна глава. Ведра усмивка плъзна по лицето й.

— Знаеш ли какъв е тоя сигнал? Джуди вика Сам и двамата си синове, Клинт и Дейвид, на вечеря. Всеки ден ги заплашва, че ако закъснеят, ще ядат навън с кокошките студен боб, но те добре знаят, че и посред нощ да се приберат, топлата храна ги чака на масата. — Тонът й се смекчи и на лицето й се появи замечтано изражение. — Съркъл Ти е това, което искам, Корд. Мръсотията, и прахоляка, и горещината, синьото небе и широките пространства. Харесва ми… и хубавото, и лошото. Искам тук да отгледам децата си, да им дам онова, което аз никога не съм имала. Дом, истински дом, а не поредица от случайни къщи със студени стени и празни стаи. — Тя вдигна поглед и в сиво-зелените й очи проблесна решителност.

В съзнанието на Корд изплува образът на Рейчъл, застанала на верандата, дрънчейки някакъв смешен звънец: усмихва се, когато насреща й се втурва изгладнял чернокос малчуган.

В закоравялото му мъжко сърце се надигаха чувства, които отдавна смяташе за мъртви. Потисна ги от страх да не го завладеят отново. Картината изчезна, но остана действителността. Меката влажна кожа под пръстите му предизвика бавна, сладостна тръпка, преминаваща по цялото му тяло. Погълна го желанието да грабне Рейчъл в обятията си. Когато срещна погледа й, вече знаеше, че и тя изпитва същото. Копнежът блестеше в очите й.

— Корд — сепна се тя, — моля те, пусни ме.

Той се наведе към нея. Косата й излъчваше аромат на пролетни цветя.

— Не го каза, когато те пренесох през прага.

Рейчъл се бореше с дивото желание да се притисне към него. Не бе забравила огнената целувка. И едва ли някога щеше да я забрави. Но трябваше на всяка цена да попречи това изпитание да се повтори.

— Нали се разбрахме, аз не влизам в сметката.

Усмихнат, той приближи устни до нейните.

— Мога да те уверя, че не го направих заради теб.

— Какво? — Тя застина в ръцете му.

— Трябваше да ти затворя устата…

Искаше още сега, веднага, пак да го направи. Да зарови ръце в косите й и да я целува, докато тя отново изпита същата болка, както преди. Със сила на волята, която сам не подозираше, че притежава, Корд отпусна ръце и се отдръпна.

— Щом влязохме, усетих, че не сме сами. Ти тъкмо щеше да кажеш, че бракът ни не е истински. Действах инстинктивно, за да те предпазя от усложнения, бъди сигурна.

Да я предпази от усложнения! Тя усети, че мравки полазиха по гърба й само при спомена за тази целувка и собствената й реакция. А ето че единствената му цел е била просто да й запуши устата. Бузите й пламнаха.

— Следващия път обаче ще бъде различно — рече той и се наведе да вдигне греблото, което тя в яда си захвърли.

— Следващия път ли?

— Когато те целуна — каза той толкова близо до ухото й, че дъхът му опърли шията й. — Следващия път няма да има никой наоколо и ти обещавам — дъхът й спря, когато устните му доближиха ухото й, — че ще се погрижа да предотвратя усложненията.

 

 

Господи, няма отърване от тоя досадник, мислеше си Рейчъл унило, докато вдигаше масата след вечеря. Ърл настоя да остане и сподели тържествената вечеря с младоженците, но тя знаеше, че мотивите му са доста по-дълбоки. Той непрекъснато преценяваше Корд, уж между другото му задаваше всевъзможни въпроси: кой е, откъде е, къде е работил. Питаше и за неща, които вече му бе разказала следобеда, например къде и как се бяха срещнали и къде са се оженили. Като че ли натрапникът се опитваше по някакъв начин да ги вкара в капан. Беше дяволски подозрителен, тя знаеше това и бе доволна, че двамата с Корд съгласуваха „показанията“ си. Добре поне, че мъжете седяха далеч един от друг, в срещуположните краища на масата.

Може би за стотен път Рейчъл погледна часовника, опасявайки се, че ако Ърл не си тръгне скоро, току-виж, решил да остане за през нощта, вместо да отпътува за Далас. Тази мисъл я правеше припряна, тя изсипа чиниите в умивалника и се обърна към кафеника. Миризмата почти я задуши. Ърл бе казал, че се нуждае от силна доза кофеин за из път, така че тя почти утрои нормалното количество кафе и го сложи да ври още преди вечеря. Рейчъл напълни три дълбоки чаши, мръщейки се на гъстата течност. Това трябва да оправи стария Ърл, помисли си тя с нотка на злорадство.

— Така че миналата година — тъкмо се хвалеше Ърл — вложих пари в тази химическа компания, която има изгледи да се превърне в истинска златна мина. Майкъл й беше хвърлил око, но за нещастие…

Корд престана да го слуша и насочи вниманието си към Рейчъл, която тъкмо влизаше с подноса с кафето. Щом чу да се споменава името на Майкъл, тя тревожно присви устни. Беше забелязал как се напряга всеки път, когато станеше дума за покойния й съпруг. Ърл не млъкваше нито за минута: все така задаваше въпроси или се хвалеше с бизнеса си, или разказваше за Майкъл. Корд се уплаши, че е решил да го умори от скука.

— Тъкмо стана дума за пари… — вметна Рейчъл, преди отново да заеме мястото си на масата. — Чудех се къде ли е пропаднал чекът ми за последния месец. Пак ще закъснея с ипотеката.

Ърл бързо сръбна от кафето, закашля се и избърса устни с носната си кърпа.

— Подписах чека, преди да тръгна за Калифорния. Не е ли пристигнал още?

Този номер й беше познат.

— Не.

— По дяволите, днес човек не може да си намери свястна секретарка. Добре, да смятаме, че въпросът е уреден. Утре сутрин, щом вляза в кабинета, това ще е първата ми работа. Веднага ще го изпратя.

И това също го беше чувала.

— Мога ли да дойда сама да си го взема? Тъкмо ще обсъдим и въпроса с попечителството върху моята част от наследството. Не ми се иска да те занимавам повече с това. Зная, че ти отнема ценно време — усмихна се тя.

— Не ставай глупава, Рейчъл — с угоднически тон опита да се измъкне хитрецът. — Знаеш, че никога не съм имал нищо против да ти помагам. Делата на Майкъл са прекалено сложни за теб. Не забравяй, че той пожела да се грижа за общата ви собственост.

Ето че отново намесваше Майкъл. Рейчъл с усилие овладя изражението си.

— Всъщност решила съм да продам всичко, освен ранчото. — Стиснала чашата с кафето, тя го погледна право в очите, като едва прикриваше безпокойството си.

Ърл отпи отново. Задави се и втренчи поглед в гъстата течност.

— Нов сорт ли си купила, Рейчъл? Не си спомням твоето кафе да е било някога толкова горчиво.

— Извинявай, Ърл — намеси се Корд, — направила го е по мой вкус. Да ти сложа малко мляко, ако смяташ, че ще помогне?

Тя го погледна учудена, а той вдигна своята чаша и отпи голяма глътка. Рейчъл не можа да скрие усмивката си.

— Всичко е наред. — И сякаш за да докаже твърдението си, Ърл отпи отново. По изражението му човек би предположил, че се е нагълтал с кал. Ала нищо не бе в състояние да го отклони от целта му. — Вече ти обясних, Рейчъл, по-голямата част от парите са вложени в недвижими имоти. В момента пазарът е в застой и е глупаво да продаваш.

— Може би — каза тя, улавяйки неодобрителния му поглед, — но глупаво или не, това си е мое решение.

— Ще загубиш твърде много — въздъхна Ърл снизходително. — Ако промениш решението си и продадеш ранчото, знай, че имам купувач, готов да даде максималната цена.

Пръстите й стиснаха дръжката на чашката.

— Говорили сме за това и по-рано, Ърл. Не продавам ранчото! Не ме интересува какво ще загубя от останалата собственост. Съркъл Ти е всичко, което ме интересува!

Ърл се наведе напред, неспособен повече да скрива яда си.

— Готова си да прахосаш огромна част от наследството, за да запазиш това пропаднало ранчо, което само гълта пари. Що за наивен подход? — Той опря длани на масата и се наведе още по-напред. — Ето защо Майкъл ме остави да контролирам наследството. Ако никой не се грижи за теб, скоро ще останеш без пукната пара.

— Вече има кой да се грижи за нея. — Корд изрече думите с ледено спокойствие, което контрастираше с яростта в очите му. — Тя има мен, Стивънс — добави, като се отпусна назад в креслото. — Съветвам те да не го забравяш.

За част от секундата двамата се изгледаха така, сякаш са готови да се нахвърлят един срещу друг. Рейчъл бе доволна, че е почистила масата, та поне сервизите да не пострадат.

— Да, разбира се — процеди Ърл, — моите уважения, но кажи ми какво разбираш ти от бизнес? Тренирането на коне едва ли може да се сравни с онова, което се нарича висши финанси.

— Може би — провлече Корд, — но съм учил достатъчно, за да знам кога да наема някой, ако сам не мога да си свърша работата. Просто е като да отвориш телефонния указател. На „С“ са счетоводителите, на „А“ — адвокатите.

Лицето на Ърл потъмня.

— Това заплаха ли е, Корд?

— Разбира се, че не — пресече го Рейчъл. Разговорът отново ставаше опасен и тя реши да го прекъсне, преди да са размахали юмруци. — Съпругът ми просто е наясно колко много държа да се справям сама. Ще съм ти благодарна, Ърл, ако ми подготвиш всички документи. Сега съм омъжена и няма причина да отлагаме.

— Ами добре тогава — каза Ърл с каменно изражение. — Ще стане както искаш. Задвижвам нещата още утре.

Той погледна часовника си, отпи една последна глътка и се изправи.

— И ако искам да бъде в кабинета си рано сутринта, по-добре да тръгвам. Имам делова среща и…

Приглушен тътен в далечината прекъсна думите му. Буря!

О, не. Не може да бъде. Не точно тази нощ.

Рейчъл изтича до прозореца тъкмо навреме, за да види светкавицата, прорязала черното тексаско небе. Втори тътен разтресе стъклата. Вятърът грабна нападалите по двора листа и ги завъртя.

— Идва твърде бързо — отбеляза Ърл. По тона му Рейчъл разбра, че и той, също като нея, не е особено радостен от приближаващата буря. — Надявам се, нямаш нищо против да остана… Изглежда, ще трябва да пренощувам тук.

Нещо против ли? Ърл не биваше да остава. Тя хвърли отчаян поглед към Корд и не пропусна да забележи веселата искра в очите му. Добре разбираше в какво затруднение е изпаднала и видимо развеселен, очакваше развръзката. В гърлото й се надигна стон.

С Корд трябваше да прекарат нощта в една спалня!