Джо Холдеман
Вечният мир (78)

Блейсдел поговори няколко минути с Карю — същинското „прехвърляне“ на информацията от жак-сеанса би било равно на неколкочасов разпит на пациента от машина и под хипноза, но узна, че се губят няколко дена, за които няма отчет, между времето, когато Гаврила е била включена в Гуадалахара, и смъртта й на повече от хиляда мили разстояние. Какво е онова, което бе научила, та я бе накарало да отиде в Портобело?

Той остана в кабинета си, докато не получи кодираното съобщение от шофьорката си, че се е избавила от товара си, след което сам се качи на колата си до вкъщи — ексцентричност, която понякога бе полезна.

Живееше сам, със слуги-роботи и охранители-големи, в голяма къща на брега на Потомак, на по-малко от половин час път с кола от Пентагона. Беше къща от осемнайсети век с истински голи дървени греди и дървен под, който се бе изкорубил от годините; тя носеше в себе си изображението, което самият той бе създал за себе си — на мъж, предопределен още от рождението си за представител на привилегированата класа, която да промени историята на света.

И ето че съдбата бе решила той да сложи неговия край.

Наля си дневната дажба от унция уиски в кристална чашка и седна да разгледа пощата си. Още докато включи пулта, мигаща лампичка му сигнализира, че го очаква и хартиена поща.

Странно. Накара роботчето да я донесе и то му подаде един-единствен плик, без обратен адрес, изпратен същата сутрин от Канзас сити. Интересно бе да се отбележи, че макар и да бяха близки в някои отношения с Гаврила, той не позна почерка й на плика.

Прочете краткото съобщение два пъти, след което го изгори. Стантън Роузър — най-опасният човек в Америка? Колко невероятно и колко удобно: имаха уговорка за игра на голф в събота сутрин в кънтри клуба в Бетесда. Голфът можеше да бъде опасна игра.

Остави пощата си и отвори линия до служебния си компютър.

— Добър вечер, генерале — рече машината с внимателно модулиран, безплътен глас.

— Направи ми списък на всички проекти с гриф „Секретно“ и по-високо, които са били започнати през последния месец — не, осем седмици — от „Управление на войските и кадри“. Изтрий всички, които нямат връзка с генерал Стантън Роузър.

В списъка имаше само три проекта; учуди се каква малка част от дейността на Роузър бе засекретена. Но един от тези „проекти“ бе всъщност файл за най-различни секретни действия, с 248 вписвания. Той го записа и погледна другите два, отделени, защото бяха с гриф „Свръх-свръхсекретно“.

Очевидно нямаше друга връзка помежду им, освен че и двата проекта бяха започнати в един и същи ден и — аха! — и двата в Панама. Единият бе експеримент по пацифициране на задържаните в лагера за военнопленници; другият — план за оценка на управлението на Форт Хауъл в Портобело.

Защо Гаврила не бе изпратила повече подробности? Проклет да бъде този неин женски нюх към драматичното.

Кога бе отпътувала за Панама? Не беше трудно да се провери това.

— Дай ми всички искания за требвания през последните два дена.

Интересно. Бе купила билет до Портобело под женско кодово име и друг до Зоната на Канала под мъжко кодово име. Кой полет всъщност бе взела? Бележката бе написана на бланка на „Аеромексико“, но това не означаваше нищо; и двата полета бяха на същата компания.

Добре, а коя самоличност бе използвала в Гуадалахара? Компютърът отчете, че нито едно от кодовите имена не е пристигало в града през последните две седмици, но можеше със сигурност да се предположи, че тя едва ли си е усложнила живота да се предрешва като мъж, докато е преследвала онази жена. Ето защо най-вероятно се бе преоблякла, за да избегне идентифициране по време на полета насам.

Но защо Панама, защо Зоната на Канала, каква бе връзката с този стар хитрец Роузър? Защо просто не се завърна в Щатите, след като теорията на онази проклетница за проекта „Юпитер“ гръмнало новините?

Е, той знаеше отговора на последния въпрос. Гаврила толкова рядко гледаше новини, че навярно не знаеше дори кой е президентът. Сякаш в наши дни страната наистина имаше президент.

Зоната на Канала, разбира се, би могла да бъде отвличаща маневра. Оттам можеше да пристигне в Портобело за броени минути. Но защо ще иска да отиде до което и да е от двете места?

Ключът на загадката бе у Роузър. Роузър защитаваше професорката, като я криеше в една от двете бази.

— Дайте ми списък на загиналите в Панама американци извън бойните действия през последните двайсет и четири часа.

Добре: имаше двама във Форт Хауъл — мъж редник бе обозначен с инициалите „УВИСЗ“ — убит по време на изпълнение на служебните си задължения, но не в битка — и неидентифицирана жена, убийство. Имаше подробности, до които (не бе за чудене) достъпът се разрешаваше от „Управление на войските и кадри“.

Докосна надписа „УВИСЗ“, достъпът не бе ограничен, и откри, че мъжът е бил убит, докато е стоял на пост пред централната административна сграда. Това сигурно бе дело на Гаврила.

Тихо позвъняване и изображение на разпитвача Карю се появи в ъгъла на екрана. Той го докосна и се появи доклад от сто хиляди думи на хипертекст. Въздъхна и реши да си налее втора унция уиски в кафето.