Джо Холдеман
Вечният мир (53)

Марти препредаде на генерала онова, което Инграм бе разкрил за „Чукът на Бога“. Генералът каза, че му се струвало фантастично, но щял да го провери грижливо.

Освен това им намери две бракувани от армията машини, които пристигнаха следобед: тежък камион и училищен автобус. Пребоядисаха ги от биещия на очи зелен военен цвят в църковното светлосиньо, положиха надписите „Домът на Свети Вартоломей“.

Преместването на наномашината не бе никак лесно, екипът, който я бе доставил преди много време, я бе снел в сутерена с помощта на две тежки колички, рампа и лебедка. Използваха машината да направи дубликати на съоръженията, качиха я на количките и след като разшириха три врати, успяха да я вкарат в гаража — това им отне цял ден тежък труд. Подир това през нощта я измъкнаха тайно навън и я издърпаха с лебедката в тежкия камион.

Междувременно преобзаведоха училищния автобус така, че Инграм и Джеферсън да могат да останат постоянно включени, което означаваше да се демонтират седалки и да се поставят легла, както и екипировката, чрез която да бъдат хранени, поени и „изпразвани“. Щяха да бъдат постоянно включени към двама от Двайсетицата или към Джулиан, а те щяха да работят на четиричасови смени.

Джулиан и Амелия се трудеха като общи работници, изкъртиха последните четири реда седалки в автобуса и направиха импровизирана солидна рамка за леглата, потяха се и размазваха комарите под ярката светлина. Тогава в автобуса тежко се качи Мендес и докато навиваше ръкави, рече:

— Джулиан, аз ще се заема тук. Хората от Двайсетицата имат нужда да се включиш към тях.

— С удоволствие. — Джулиан се изправи, раменете му изпукаха. — Какво има? Надявам се Инграм да е получил инфаркт.

— Не, трябват им някои практически подробности за Портобело. Ще бъде едностранна връзка от съображения за сигурност.

Амелия гледаше подире Джулиан, докато той се отдалечаваше.

— Боя се за всички нас.

Той извади шишенце от джоба на панталоните си, отвори го и измъкна малка капсула. Подаде й я с леко трепереща ръка. Тя погледна сребристата овална капсула.

— Отровата.

— Марти казва, че действа почти мигновено и е неотвратима. Ензим, който атакува директно мозъка.

— На пипане е като стъкло.

— Някаква пластмаса. Трябва да се сдъвче.

— Ами ако я глътне човек?

— Ще е необходимо повече време. Целта е…

— Знам каква е целта. — Тя я сложи в джоба на блузата си и се закопча. — Какво точно искаше да узнае Двайсетицата за Портобело?

— Всъщност — за Панама. Лагерът за военнопленници и връзката му с Портобело, ако има такава.

— Какво ще правят с хиляди вражески настроени затворници?

— Ще ги превърнат в съюзници. Ще ги включат заедно за две седмици и ще ги хуманизират.

— И ще ги пуснат?

— О, не. — Мендес се усмихна и се обърна към къщата. — Дори и зад решетките те вече няма да са затворници.