Джо Холдеман
Вечният мир (16)

Темата за медицината на черно бе повдигната на следващото петъчно събиране. Рей се бе върнал от кратка почивка в Мексико. Не беше тайна, че е ходил там, да му свалят някой и друг килограм тлъстини.

— Предполагам, че предимствата са по-големи от риска — Рече Марти.

— Наложи ли се да одобриш отпуска му? — попита Джулиан.

— Проформа — отвърна Марти. — Жалко, че не можа да си вземе болнични. Мисля, че никога не се е възползвал от тях.

— Е, това си е суета — каза Белда с разтреперан глас. — Мъжка суета. На мен си ми харесваше и така, дебел.

— Той не искаше да си легне с теб, скъпа — рече Марти.

— Толкова по-зле за него.

Старицата се потупа по косата.

Сервитьорът бе начумерен хубавеляк, който изглеждаше така, сякаш е слязъл от някой киноплакат.

— Последна поръчка.

— Още е едва единайсет — рече Марти.

— Значи ще можете да поръчате и по още веднъж.

— Същото ли? — попита Джулиан. Всички отвърнаха утвърдително, освен Белда, която погледна часовника си и бързешком излезе.

Наближаваше краят на месеца, тъй че всички питиета бяха на сметката на Джулиан, за да запазят купоните си, а на него му плащаха под масата. Предлагаше им да го правят винаги, но тъй като бе на практика незаконно, мнозина обикновено се колебаеха. Но не и Реза, който не бе похарчил и петак в клуба, само плащаше на Джулиан.

— Чудя се колко ли дебел трябва да станеш, за да се обърнеш към „Национално здраве“ — рече Реза.

— Толкова, че да се налага да се придвижваш с товароповдигач — отвърна Джулиан. — А масата ти да е в състояние да промени орбитите на съседните планети.

— Той подаде документи — каза Марти. — Но нямал достатъчно високо кръвно или холестерол.

— Ти май се безпокоиш за него — намеси се Амелия.

— Разбира се, Блейз. Да оставим настрана личните чувства, но ако му се случи нещо, ще ми запецнат три различни проекта. Особено пък най-новият — провалите на личността поради склонността й към съчувствие. Той го пое почти изцяло.

— Как върви тая работа? — попита Джулиан. Марти вдигна ръка и поклати глава. — Извинявай. Не исках да…

— О, би могъл да научиш нещичко — изследваме една от взвода ти. Ще го установиш, когато се включиш към нея следващия път.

Реза отиде до тоалетната, затова останаха тримата — Джулиан, Амелия и Марти.

— Много се радвам за вас, двамата — рече разсеяно Марти, сякаш говореше за времето.

Амелия само се ококори.

— Значи… значи имаш достъп до моята верига — рече Джулиан.

— Не пряк и не с цел да нахълтвам в личния ти живот. Изследваме човек от твоя взвод. Тъй че, естествено, зная доста за теб, от втора ръка, така да се каже, същото се отнася и за Рей. Разбира се, ние двамата ще пазим тайната ти дотогава, докато искаш да е тайна.

— Много мило от твоя страна, че ни уведоми — рече Амелия.

— Нямах намерение да ви поставям в неудобно положение. Ала Джулиан, естествено, щеше да го разбере, когато се включи следващия път към нея. Радвам се, че успях да ви видя насаме.

— Коя е?

— Редник Дефолет.

— Канди. Ами да, има логика.

— Тя ли е онази, дето страдала толкова за мъртвите миналия месец? — попита Амелия.

Джулиан кимна.

— Очакваш ли тя да рухне психически?

— Не очакваме нищо. Просто интервюирахме по един човек от взвод.

— Избран случайно? — запита Джулиан.

Марти се разсмя и повдигна вежда.

— Нали говорехме за липосукцията^[1]?