Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Предговор
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Хаим Оливер
Заглавие: Оперната война
Издание: Първо (не е указано)
Издател: ДИ „Музика“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1982
Тип: Роман
Националност: Българска
Печатница: ДП „Г. Димитров“
Излязла от печат: 30. VII. 1982 г.
Редактор: Михаил Неделчев
Редактор на издателството: Кристина Япова
Художествен редактор: Григорий Зинченко
Технически редактор: Лорет Прижибиловска
Рецензент: Михаил Хаджимишев; Розалия Бикс; Атанас Ценев
Художник: Ганка Янчева
Коректор: София Овчарова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/832
История
- — Добавяне
Всичко в нея е „на ужким“. И операта, и войната, и „музикалното приключение“…
Не прави исторически справки! Инак първото, което ще те смути, е неточността — да речем в това, че българската оперна дружба е наречена „първи оперен театър у нас“ вместо „начало на Софийската народна опера“ (т.е. на днешния Национален академичен театър за опера и балет). С други думи в тази книга раждането на националното ни оперно дело е преместено осемнайсет години по-късно от действителната му дата — защото оперното отделение към Драматично-оперната трупа от 1890 година е изнесло не две-три представления, а единайсет постановки на цели опери в по няколко представления (между тях „Кармен“, „Ернани“, „Аида“ и пр.) и дванайсет вечери с откъси из опери, повторени също по няколко пъти…
И защото това отделение е съществувало не няколко месеца, а почти две години и последните представления са били на български език, с хор, оркестър, декор и костюми. (Е, да, на малко смешен български, но ако и днес идете на постановка със стар превод… да не говорим за преводите от онова време…)
Пък и „оперна война“, дискусии в печата е имало и през 1890–1892 година. Била е почти същата, като през 1907–1908, макар да не са я нарекли така. И хората, дето са спорили, са били от подобна величина: проф. Иван Шишманов — Константин Величков, д-р Кръстев — Пенчо Славейков и т.н.
Та, чети си този роман като роман, драги читателю. И не търси в него асоциации, не очаквай да се осведомиш точно и буквално за факти от действителната ни история. Инак може и да се объркаш: едно ще е истинска истина, друго ще е не съвсем истина, трето — премълчана истина… Щом обичаш приключенията, т.е. ужким да си тук, в осемдесетте години, ужким да си там, в началото на века ни — пътувай!…