Сандра К. Роудс
В бурята на страстта (7)

Седма глава

Веднага щом Гари се обърна да отвори прозореца, Шарлот натисна дръжката и бутна вратата. Излетя от колата и хукна с всички сили. Облак беше закрил луната и младата жена не виждаше нищо. Чу Гари да ругае, но не спря, докато не се спъна в купа сено. Падна по очи върху нея. Притаила дъх, чакаше да чуе приближаващи стъпки. Стръковете прясно окосена трева се забиваха в кожата й като милиони иглички, но Шарлот не смееше да помръдне. Гари беше излязъл от колата и тя чуваше как обикаля и вика.

Имаше чувството, че е лежала така часове наред, когато накрая го чу да крещи:

— Добре, глупачко, остани тук цяла нощ, щом така искаш.

Затръшна вратата и обърна колата сред облак прах. Шарлот чу как форсира двигателя, като излезе на шосето. Равномерното боботене постепенно заглъхна.

Тя се изправи вцепенена. В далечината видя избледняващите червени светлини на стоповете — Гари се връщаше в ранчото на Мичъл. С треперещи ръце Шарлот изтупа праха и полепналите сламки. Дланите й бяха одрани, лакътят, на който беше паднала, я болеше.

Луната се показа иззад облака и окъпа полето със сребристата си светлина. Шарлот осъзна, че се намира близо до черния път, който след неколкостотин метра извеждаше на шосето. Наоколо се виждаха тъмните очертания на купи сено. Чу острото бръмчене на комарите около лицето си и ги отпъди с ръка.

— В хубава каша се забърках — каза си тя.

Бяха изминали няколко километра от ранчото, преди Гари да завие, но един Бог знаеше колко оставаше до Боулдър.

Като влачеше бавно крака, тя излезе на черния път. Без съмнение ранчото бе по-близо, но не искаше да се среща с никого там.

Нито с Гари, нито със семейство Мичъл! По дяволите, и Харис с годеницата си беше там! Щеше да се чувства унизена, ако узнаеха за това малко „приключение“.

Преди да излезе на шосето, Шарлот седна на една купа сено. За миг мислите й отново се върнаха към ужасните минути с Гари в колата и неизбежния край на тяхната неочаквана среща, ако не беше успяла да избяга. Буца заседна в гърлото й. Младата жена се свлече на колене и, разтърсвана от спазми, започна да повръща. По челото й изби студена пот. Когато най-сетне пристъпът премина, Шарлот се почувства изтощена, а очите й бяха пълни със сълзи.

— Не мисли за това — заповяда си тя. Отпусна се назад и яростно запремига, за да прогони сълзите. — Мисли как да се прибереш вкъщи, това е най-важното. — Тя погледна към шосето. — Кога според теб ще дойде следващият автобус? — отчаяно опита да се пошегува. Ала това не й помогна много. Тук, сред полето, имаше по-голям шанс да се качи на междупланетен космически кораб, отколкото на автобус.

И без това не можеше да си плати билета. Чантата й остана в колата на Гари. Нямаше дори гребен. Младата жена раздразнено прокара пръсти през сплетената си коса.

Насили се да стане, преди отново да се разплаче. Чакаше я дълъг път, а самосъжалението нямаше да го направи по-кратък.

Почти стигна до шосето, когато шум от приближаваща се кола раздра нощната тишина. Поколеба се дали да не изтича и да я спре, но веднага се отказа. След това, което се случи с Гари, не можеше да рискува да се качи в колата на непознат. Остана на място и зачака колата да отмине. Автомобилът се движеше с голяма скорост, но сякаш намали, щом стигна началото на черния път. Фаровете се насочиха към нея, осветиха я за миг и тя побягна. Един-единствен човек знаеше къде е и Шарлот не желаеше да чака, за да разбере защо се е върнал.

Чу затръшване на врата и някой извика името й. Изплашена, тя хукна с всички сили. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от напрежение, но пак чуваше настигащите я стъпки. Почти беше обезумяла от страх, когато чу шум и след това мъжки глас, който бясно ругаеше.

Този глас я накара да спре. Застина и предпазливо се обърна към тъмния силует на падналия на няколко метра зад нея мъж.

— Харис?

В отговор чу стенание и поток от ругатни, които я убедиха, че наистина е той.

— Харис, ти ли си? — попита тя отново и пристъпи напред.

— Разбира се, че съм аз! — сопна се той. — Кой друг е толкова луд да тръгне посред нощ да гони из тъмното като в рог поле примряла от страх глупачка? — Той се изправи и изохка. Като подскачаше на един крак, стигна до близката купа сено и се отпусна на нея. Когато Шарлот приближи, мъжът се взираше в глезена си и опитваше да го раздвижи.

— Добре ли си?

— Стъпих накриво. След малко болката ще затихне — каза той рязко и раздразнено, с което още повече я разтревожи. В последвалите минути на неловко мълчание, той свали обувката и започна да разтрива глезена си.

Шарлот го наблюдаваше. Искаше да помогне, но отношението му не беше предразполагащо. Чудеше се как я е открил, когато той отново се обу и я погледна.

— А ти добре ли си? — От начина, по който заразглежда лицето й, тя разбра, че мъжът знае какво се е случило. Беше ужасно и унизително преживяване, за което тя не искаше никой да узнае. Най-малко пък Харис. Чувстваше се смазана от срам. — Не изглеждаш много добре — нежно рече той. Предишното му раздразнение беше изчезнало. — Ела, седни за малко до мен. Искам кракът ми да почине, преди да тръгнем.

Шарлот неохотно седна до него и сконфузено скръсти ръце. Беше се появил лек ветрец и във въздуха се долавяше мириса на току-що окосена трева. Наблизо изсвири щурец, а някъде в далечината се чу кучешки лай. Шарлот не можеше да погледне мъжа в очите, а и той сякаш нямаше какво да каже. Накрая тя не се сдържа и избухна:

— Чакам да ми кажеш, че съм го заслужила.

— А така ли е? — тихо попита той.

— Не, не е! — извика тя. — Всичко, което исках, беше да ме закара вкъщи. Не мислех, че… — поклати глава и се разплака.

Харис приближи. Прегърна я и облегна главата й на рамото си. Нежно и успокояващо започна да гали косата й.

— Какво точно се случи?

Тя сподави риданията си в стремежа да се овладее. Безмълвната му подкрепа й помогна и накрая успя да събере сили да му отговори.

— Всъщност нищо не се случи… Той зави тук и спря. — Тя се изсмя нервно. — Помислих, че се шегува. Зрелите хора не спират на първото попаднало им удобно място, за да се опипват в колата.

— Продължавай — подкани я Харис.

— Той… дори спусна седалката. Казах му да ме закара вкъщи и… Оставих го да ме целуне, после му казах, че ми е горещо. Той се обърна да свали прозореца, а аз отворих вратата и избягах.

— Значи… Той не е…

Шарлот поклати глава и потръпна. Колко малко оставаше да се случи! Харис я притисна по-силно. Тя вдигна глава. На лунната светлина лицето му беше като мозайка от тъмни и светли петна. Изражението му беше непроницаемо. Как би могла да признае, че въобще не искаше да излезе с Гари, и го направи само защото тайно се надяваше, че така ще накара Харис да ревнува.

— Аз съм виновна! Трябваше да приема твоето предложение да ме закараш вкъщи — проплака тя. Мълчанието му беше потискащо.

— Не си виновна, Шарлот. — Той изтри сълзите от лицето й. — Никой мъж няма право да насилва една жена, независимо от обстоятелствата. Той трябва да е… — стисна гневно устни и сви юмрук.

След ужасното преживяване с Гари тя беше с изопнати нерви и отново се разплака, като усети гнева, бушуващ в Харис. Мъжът отново я притисна и Шарлот спря да трепери.

— По-добре ли си сега? — попита той.

Очите й все още бяха влажни, но вече не беше толкова разстроена и успя да му се усмихне плахо.

— Да, по-добре съм — прошепна.

Устните му нежно се сляха с нейните. После мъжът отпусна ръка на рамото й.

Шарлот се взря в очите му. Искаше й се да продължи да я целува. Неговата целувка я пречистваше, действаше й като лечебен балсам. Имаше нужда от него, от неговото внимание… от любовта му, за да забрави преживяното.

Ала изражението на Харис беше непроницаемо.

— Шарлот, моля те… не ме гледай така. — Против волята си, той отново се наведе и я целуна дълго и страстно. Тя се потопи в тази целувка. Остави я да заличи кошмарните спомени и унижението.

Накрая той я отдръпна от себе си. Дълго разглежда осветеното от луната й лице и после рязко отпусна ръце.

— Да тръгваме! — Изправи се и като отпусна тежестта на тялото върху здравия си крак, тръгна, леко накуцвайки, към колата си.

Шарлот проследи с поглед как се отдалечава и внезапно се почувства самотна и изоставена. Бяха споделили особен миг на близост, неповторима целувка. Но този миг свърши и никога нямаше да се повтори. Все пак Харис беше сгоден за друго момиче. Шарлот бързо се изправи и го настигна почти до колата.

— Забравих да те попитам къде е Джанис? — едва сега й мина през ум ужасната мисъл, че Джанис може да е била в колата през цялото време и да ги е чакала.

— Ние… Тя реши да остане у семейство Мичъл. Те са стари приятели.

— Разбирам — промърмори Шарлот. Нищо не разбираше. Когато Харис бе предложил да я откара до града, Шарлот разбра по раздразнението на Джанис, че са дошли заедно и тя иска заедно да си тръгнат. Ала може би нещо ги е накарало да променят плановете си.

Мъжът държеше вратата отворена, затова Шарлот побърза и се качи. Взря се за миг в лицето на Харис на светлината, идваща от вътрешността на колата. Изненадана, Шарлот разсеяно закопча колана и проследих поглед мъжа, докато заобиколи колата.

— Като падна ли се удари? — попита тя и кимна към лицето му веднага щом той седна зад волана. На лунната светлина не беше видяла синината около окото му.

Бавно и спокойно той запали мотора.

— Не, по-рано — каза мъжът, когато се извърна назад, за да обърне и излезе на пътя.

Резкият му тон не оставяше място за по-нататъшни въпроси и Шарлот, изгаряща от любопитство, само се взираше в лицето му. Излязоха на магистралата, той превключи на скорост и на светлинките от таблото тя видя, че и ставите на ръцете му са ожулени и подути.

— Бил си се с някого! — не можа да се сдържи Шарлот. Лицето му се изопна от раздразнение. — С кого? Какво се е случило? — чу се тя да пита, след като той не продума, приковал поглед в пътя.

Измъчен от постоянните й въпроси, мъжът въздъхна отегчено.

— Как мислиш, че накарах Гари да ми каже къде те е изоставил?

— Искаш да кажеш… Бил си се с Гари? — възкликна тя учудено.

— Това не те ли ласкае? — язвително попита Харис.

— Не, разбира се, но… — Шарлот замълча объркана.

— В отговор на следващия ти въпрос — продължи той в същия тон. — Не, Джанис не беше поласкана. След това се скарахме жестоко и тя реши да остане няколко дни у семейство Мичъл. — Шарлот дори не успя да осъзнае думите му, когато той огорчено продължи: — От мига, в който те видях на партито, разбрах, че ще ми създадеш големи проблеми.

— Аз?! Но аз дори не съм била там, когато си се сбил с Гари и си се скарал с Джанис!

— Но ти си причината за цялата бъркотия! И то само защото искаше да си тръгнеш с тази отрепка и настоя той да те закара. Поставих и семейство Мичъл, и годеницата си в неудобно положение само за да те измъкна от кашата, в която се забърка.

— Преди малко каза, че нямам вина за това, което се случи с Гари…

— Знам и наистина мисля така, но… Искам да ти кажа, че си имала невероятен късмет. Когато тръгнах да те търся, не знаех какво ще намеря. Бях ужасно изплашен. Гари беше много пиян и не можа да обясни какво се е случило. Изтръпнах при мисълта, че може да те е пребил и да те е оставил полумъртва на полето. — Той замълча за миг, после продължи иронично. — Вместо това, ти побягна от мен като подплашен заек.

— Съжалявам — плахо рече Шарлот.

Той я погледна накриво и прекъсна по-нататъшните й извинения. Тя не знаеше какво да каже и запази мълчание, докато пътуваха към града. Чувстваше се виновна. Прекара няколко ужасни минути с Гари, но все пак нищо лошо не се случи.

Горкият Харис, помисли си тя и го погледна съчувствено. Насинено око, разранени ръце, навехнат глезен. Тя се намръщи. Вероятно това, което най-много го притесняваше, бе скандалът с годеницата му.

Стигнаха до покрайнините на Боулдър и мъжът я попита как да стигне до апартамента й. Шарлот му обясни откъде да мине. След няколко минути се сети, че преди време я бе откарал до вкъщи и би трябвало да знае пътя.

Толкова се интересува от мен, че дори това не си спомня, помисли си тя ядосано.

Поласкана бе твърде силна дума, за да опише чувствата й, когато научи как се е бил заради нея с Гари, но не можеше да не признае, че се трогна. Нямаше да е човешко същество, ако не се беше развълнувала от готовността, с която се беше спуснал да я спаси. Явно в тази рицарска постъпка не е имало нищо лично, само кавалерство. Сигурно би направил същото за всяка друга жена.

Шарлот му посочи улицата, където трябваше да завият.

— Все още ли живееш тук? — попита той.

— Да, разбира се. — Шарлот го погледна учудено. Той не обясни. — Не съм сменила жилището си. Защо мислеше, че съм се преместила?

— Просто така си помислих. — Той не сваляше поглед от пътя. — Тогава сигурно твоят приятел се е изнесъл?

Цяла минута й трябваше да разбере какво намеква.

— Джими ли имаш предвид?

— Ако така се казва този, с когото живееш.

— Не, Джими не се е изнесъл.

— Разбирам — мрачно рече мъжът и паркира. Изключи от скорост и се обърна към нея. Презрението, изписано на лицето му, се забелязваше дори в тъмната кола. — Знаеш ли, ти наистина си странна.

— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита тя.

— Ами, с Джими живееш, с Гари излезе да се забавляваш. Започвам да се чудя какво точно се е случило в колата. Предполагам, че трябва да прибавя и себе си към този списък. Не забелязвам да се държиш като почтено момиче, откакто те срещнах. Тази вечер при сеното за миг си помислих, че ще се възпламениш.

Шарлот се вбеси от думите му. Този миг беше толкова скъп за нея, а мъжът безмилостно го разруши. Не си спомняше да се е ядосвала така досега.

В края на краищата, не тя е сгодена и не тя ще се омъжва в скоро време.

— Ти си лицемерен женкар. Двамата с Джими се разбираме. Не го лъжа. Той не се интересува с колко мъже излизам и с кого се целувам! Можеш ли да кажеш същото за Джанис — твоята годеница?

Тя не харесваше Джанис. Намираше я твърде резервирана и превзета, което безкрайно я дразнеше. Но все пак я съжаляваше. Какво по-лошо от това да се омъжиш за някого, на когото не можеш да се довериш?

Шарлот не изчака отговор. Погледна с омраза и презрение Харис и рязко отвори вратата. Излезе на тротоара, затръшна вратата и тръгна към блока.

Позвъни на Джими да й отвори. Ключовете й бяха в чантата, останала в колата на Гари. Чу как Харис запали и потегли. Шумът от мотора отдавна беше заглъхнал, когато старецът най-сетне се добра до вратата.