Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stormy reunion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
maxin (2009)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Сандра К. Роудс

Заглавие: В бурята на страстта

Преводач: Наталия Иванова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: Роман

Националност: Американска

ISBN: 954-11-0326-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6202

История

  1. — Добавяне

Единадесета глава

Често най-трудни са тъмните часове преди разсъмване. Шарлот си легна и бързо заспа дълбоко, но към един и половина се събуди. Дълго лежа неподвижно, загледана в тавана. Мислите й — като мишка в капан — се въртяха объркано и накрая тя не издържа и стана.

Тихо се измъкна от леглото и облече халата върху тънката си лятна нощница. Отвори внимателно вратата на всекидневната, откъдето трябваше да мине, за да отидело кухнята. Видя тъмния силует на Харис върху канапето и чу равномерното му дишане. Отиде на пръсти до кухнята и светна едва когато затвори вратата след себе си.

В шкафа имаше шоколад на прах и тя отиде да го вземе, въпреки че не й се нравеше идеята за топла напитка в тази гореща нощ. Но зад бурканчето с шоколада намери бутилка ром. Беше останала от Коледа, когато направи плодов сладкиш. Шарлот рядко пиеше. В бара се беше нагледала на злоупотреби с алкохол и много внимаваше с опасната течност. Но сега ромът можеше да й помогне да заспи.

Седеше и отпиваше от рома с кока-кола, когато няколко минути по-късно Харис влезе в кухнята. Младата жена вдигна глава, като чу шума. Сърцето й се преобърна, щом съзря мъжа. Беше обул панталоните си, но беше без риза. Косата му беше разрошена. Изглеждаше сънен, много близък и привлекателен.

— Не можеш ли да спиш? — попита той.

— Не — отговори Шарлот и отпи от кока-колата. Мъжът стоеше точно зад нея и тя ясно усещаше близостта му. — Извинявай, ако съм се те събудила.

— Няма нищо — отвърна той. — Ром ли пиеш? — Тя знаеше, че е видял бутилката, оставена на плота. Почувства се неудобно, въпреки че нямаше навика да пие сама в малките часове на нощта.

— Помислих, че може да ми помогне да заспя.

— Да, ще ти помогне. — Той взе чашата, отпи и се намръщи. — Прилича на чиста кока-кола, трябвало е да сложиш повече ром, ако искаш да ти помогне да заспиш.

Шарлот гледаше чашата, без да отговори. Глупаво беше да иска да докосне с устни мястото, откъдето той беше отпил! Сякаш са се целунали.

Харис приближи и обгърна талията й. Подпря брадичка на рамото й.

— Какво те събуди? — попита той. — Още ли се притесняваш за Джими?

Безпокоеше се и за Джими, но мислите й се въртяха главно около Харис. Така прегърнати, в интимната атмосфера на ранните часове преди разсъмване, тя почувства, че може да сподели с него някои от тези мисли.

— Харис — започна тя и внезапно млъкна. Трябваше й повече кураж, отколкото си мислеше. — Харис, нашето бебе… — Усети как мъжът се напрегна и припряно продължи: — Аз… Аз не направих аборт.

Той я пусна и отстъпи няколко крачки. Шарлот се извърна към него. Мъжът сведе глава и прокара пръсти през косата си. Усети, че тя го наблюдава и вдигна поглед. Изражението му беше непроницаемо.

— След толкова години вече наистина няма значение. Мисля, че те разбирам, Шарлот. Тогава беше много млада, наистина прекалено млада, за да се справиш с трудното положение, в което се намираше. Не те укорявам. Признавам, тогава те обвинявах. Но нямаш причина да се срамуваш от себе си. Мислела си, че това е единственият начин да се справиш.

Шарлот го гледаше поразена! Не й вярваше! Като видя огорчението й, Харис отново пристъпи напред и направи опит да я прегърне, но тя се отдръпна.

— Но аз не съм направила аборт нарочно. Беше спонтанен. Аз исках бебето. Никога нямаше… Не разбирам как може да помислиш, че съм го направила нарочно!

— Бащата ти ми каза, че си решила да направиш аборт.

— Баща ми? — Тя се втренчи в мъжа. Лицето му бе мрачно, очите му — потъмнели от спомена за някогашната болка. — Но баща ми… Как ще… Защо…

— Нали знаеш за проекта, който той искаше да финансираме? — Шарлот кимна. — Е, когато му отказах, той ме заплаши. Каза, че няма да ти разреши да се омъжиш за мен… че ще те накара да направиш аборт. — Харис замълча, като видя смаяния й поглед и отново посегна да я прегърне. — Помислих, че това са празни заплахи… и тогава получих твоята бележка.

Шарлот облегна глава на рамото му за миг. Усещаше топлината на тялото му. Запремига, за да прогони сълзите, замъглили очите й.

— Защо го е казал? — попита тя. — Той знаеше, че никога не може да ме накара да направя подобно нещо. Освен това е било безсмислена заплаха. Ти и без това не искаше да се ожениш за мен!

— Така ли мислиш? — рязко попита той.

— А искаше ли да се ожениш за мен? — прошепна тя.

Той кимна.

— Бях безумно влюбен в теб.

— Не е вярно! — обвини го тя, обидена от лъжата. Намръщи се и понечи да се отдръпне, но ръцете му я притиснаха силно. — Не приличаше на влюбен! Държеше се така, сякаш ме мразиш!

— Знам — въздъхна той тежко. — Не забравяй, че аз също бях много млад. Не ми харесваше това, че те обичам толкова много. Не бях готов да се обвържа само с една жена за остатъка от живота си. Първата седмица на изложението ти ми завъртя главата. Най-напред си помислих, че просто ще прекараме приятно времето… Че си поредното момиче и щом те заведа в леглото, ще те забравя. — Той отметна падналия на челото й златист кичур.

— А не стана ли така? — с горчивина попита тя, спомнила си кошмарните седмици, последвали края на изложението.

— Не. Влюбих се в теб. — Харис я притисна още по-силно. — Не разбираш ли? Борех се, опитвах се да те забравя. Спомняш ли си как ми се обаждаше? Живеех с мисълта за тези телефонни разговори, но те бяха и мъчение за мен. Отчаяно исках да дойда при теб, да те видя, да се любим отново. Но обичах и свободата си, а ти сериозно я заплашваше. Обичах те, но и те мразех. Затова бях толкова студен и не те търсех. Измъчвах те, но себе си наранявах много повече.

Шарлот мълчеше и се опитваше да проумее думите му. През всички тези години мислеше, че той не я обича и я ненавижда за това, че едва ли не насила го е накарала да се сгоди за нея.

— Беше толкова ядосан, когато ти казах, че съм бременна и че трябва да се ожениш за мен.

— Мисля, че това засегна най-много гордостта ми. Бях готов да призная пред себе си и да се примиря с това, че те обичам и не мога да живея без теб, когато се оказа, че нямам избор. — Замисли се миг и продължи: — Бях много млад и това ме накара да те намразя. Притесняваше ме също мисълта, че и ти нямаш право на избор. Исках да ме обичаш заради мен самия, а не защото това е единственото разрешение на проблема.

— Но аз те обичах и ти го знаеше — възрази Шарлот.

— Ти беше само на седемнадесет — напомни й Харис. — Каза, че ме обичаш, но би могла да се заблуждаваш. Трябва да признаеш, че и ти не искаше да се сгодим.

— Само защото имах чувството, че съм те принудила.

— Не беше трудно. Баща ти знаеше, че те обичам и опита да се възползва от това.

Шарлот сведе глава, засрамена от машинациите на баща си.

— Той те е излъгал. Нямаше да позволя да ме принуди да направя подобно нещо… — Тя замълча. Беше ужасена от подлостта на собствения си баща.

Харис плъзна пръсти под разпиляната по раменете й коса и погали нежната кожа на врата й. После повдигна лицето й към себе си.

— Ти не си отговорна за постъпките на баща си. Теб е използвал много повече, отколкото се опита да използва мен. Като си спомня какво ме накара да си помисля за теб… Иначе никога нямаше да те пусна така лесно да си отидеш. Можеш ли да ми простиш, че му повярвах?

— Разбира се, скъпи — увери го тя и се повдигна на пръсти, за да го целуне. Харис се наведе и посрещна топлите й устни. Тя плъзна ръце по гърдите му. Под пръстите й сърцето му биеше бързо и силно, в унисон с нейното. Усети как той потръпна и целувката му стана по-страстна.

Мъжът се отдръпна. Свали халата от раменете й и впи устни в шията й. Нощницата беше преграда за палещото му докосване и той свали деколтето.

— Желая те, Шарлот. Моля те… — прошепна, целувайки ухото й.

— Да — отвърна тя. Както преди, помоли се наум.

Харис я взе на ръце и я отнесе в спалнята. Положи я върху завивките и се взря в нея, сивите му очи блестяха, изпълнени с желание. Разкопча и свали панталоните си.

Тя поглъщаше с очи съвършеното му тяло. Сърцето й се преобърна, когато той се приближи.

— Имаш прекалено много дрехи — усмихна се мъжът. Подаде й ръка да се изправи и започна да разкопчава халата й. — По дяволите! — измърмори.

— Какво има? — попита Шарлот.

— Не мога да го разкопчея. Предполагам, че няма да ми позволиш да го скъсам? — шеговито попита той.

— Не, няма да ти позволя — отблъсна ръцете му Шарлот. Иликът се беше разнищил и конците се бяха оплели около копчето.

Мъжът се отпусна на леглото.

— Побързай — засмя се той и потупа мястото до себе си. — Ела да се погрижиш за мъжа си.

Шарлот най-сетне се справи с копчето. Обърна се и се втренчи в Харис. Желанието все още гореше в нея, но забавянето с копчето го бе поуталожило. Вече не беше толкова замаяна от страстта и мислеше трезво.

— Не трябва! — промълви.

Усмивката изчезна от лицето му.

— Защо? — попита той.

— Ти всъщност не си мой мъж, нали? Сгоден си за Джанис.

— Това ли те притеснява?

— Разбира се, че ме притеснява. Би трябвало и ти да се замислиш, Харис! — укори го тя. Бе я разочаровал. Обичаше го, желаеше го, но искаше и да го уважава. А не уважаваше изневярата.

Шарлот се обърна и тръгна към кухнята. Независимо от всичко, желанието да бъде с него все още беше много силно и не искаше да рискува да остане при Харис… Преди да излезе, той я повика.

— А ако ти кажа, че няма да се оженя за Джанис?

— Не ме ли лъжеш?

Харис стана и приближи. Нежно сложи ръце върху раменете й и я обърна към себе си.

— Няма да се оженя за нея — каза той.

Шарлот се поколеба. Не знаеше какво да мисли. Той изглежда говореше искрено. Но защо не й каза по-рано, че вече не е сгоден? Ала всъщност тя не го беше виждала от няколко седмици. Не беше и на работа през последните дни и не знаеше новите клюки.

— Наистина ли няма да се ожениш за нея? — дрезгаво попита Шарлот.

Той поклати глава и се наведе да целуне младата жена. И последната бариера между тях изчезна. Щастлива и изпълнена с желание, Шарлот тръгна с него обратно към спалнята.

 

 

— Е, какво мислиш за това? — попита Харис. Бяха застанали пред внушителна сграда от дърво и стъкло, обградена от зелена морава. Остави младата жена да помисли и сложи ръце върху волана, без да запали.

— Приятно място — отвърна Шарлот.

— Не ме увличай с ентусиазма си — подхвърли той и се обърна към нея. Потисна раздразнението си и продължи спокойно: — Надявах се да си се примирила с мисълта, че това е единственият изход. Знаеш, че не можеш да вземеш Джими вкъщи, а това място е най-доброто от всички, които разгледахме досега.

Шарлот въздъхна и погледна през прозореца, за да скрие изражението си. Харис беше прав. Центърът за медицински грижи за възрастни хора „Колъмбайн“ беше най-доброто, което видяха, а през последните три дни доста обикаляха. Някои от другите домове бяха потискащи. Едни бяха мрачни съборетини, претъпкани с апатични стари хора, чакащи смъртта. Други — стерилно чисти и светли, уютни като тренировъчен лагер на запасняци.

„Колъмбайн“ беше различен. Модерно обзаведен и чист, без да напомня болница. В стаите, макар да бяха с болнични легла, имаше домашен уют, а хората от персонала изглеждаха грижовни и внимателни. Имаше само един недостатък.

Шарлот усети, че Харис става нетърпелив и се поколеба. Беше толкова мил и добър с нея. Заедно обикаляха страната да търсят подходящо място за Джими. Харис дори беше изоставил работата си в хотела, за да придружи Шарлот.

Живееха заедно, въпреки че всъщност не се беше пренесъл при нея. Отиваше до хотела само да се преоблече.

Прекарваха дните и нощите заедно, като се опознаваха и привързваха все повече един към друг.

Независимо от това, Шарлот не искаше да говори с него за пари. Проблемът се състоеше в това, че дори да бе най-подходящият за Джими, „Колъмбайн“ беше твърде луксозен. Социалната помощ, която Джими получаваше, нямаше да бъде достатъчна, ас учителската си заплата Шарлот едва ли би могла да плаща престоя му тук.

Разрешението бе да продължи да работи в хотела и едновременно да преподава в училището. Първо трябваше да разбере дали това е възможно, преди да даде съгласието си.

— Извинявай, това място много ми харесва. Мисля, че и на Джими ще му хареса, но… — Тя замълча да поеме дъх. — Мога ли да запазя работата си?

— Работата си? Но какво общо имам с работата ти като учителка? — учудено се намръщи той. — Аз…

— Имам предвид работата ми във „Футхилс“ — прекъсна го тя. — Тук е скъпо и ще ми бъде необходим допълнителен доход. Ще си помагам с тази работа, дори да работя само събота и неделя.

— Не можеш да работиш на две места едновременно.

— През последните пет години, малко или много, това правих — защити се Шарлот. — Не е толкова трудно, а и трябва да осигуря отнякъде парите.

— Едва ли ти е хрумнало, че можеш да ме помолиш за помощ. Не знам колко пари ти трябват, но не мисля, че ще ме разориш — усмихна се той.

Точно от това се страхуваше и затова не искаше да говори с него за пари. Не можеше да приеме пари от него. Наистина бяха любовници, но нищо повече от това. Ако ги приемеше, независимо че бяха за Джими, щеше да бъде все едно, че й плаща. Не можеше да се съгласи на подобно нещо.

— Не, благодаря — решително отказа Шарлот. — Не мога да приема помощта ти.

— И защо? — Тя не отговори и той избухна ядосано: — Защо искаш да продължиш да се занимаваш с тази противна работа? Или може би ти харесва да се показваш полугола пред пияниците?

— За предпочитане е пред онова, което ти имаш предвид за мен — измърмори тя тихо, обидена от думите му. Знаеше, че той не одобрява работата й, че я презира заради нея.

— И какво означава това? — Той все пак беше чул.

— Харис, слушай… много добре знаеш. Ние… не сме в такива отношения.

— В какви отношения сме тогава? — продължи да настоява мъжът, като я гледаше обиден и тя се принуди да му отговори.

— Не е ли очевидно? В последно време не спиш в леглото си. Не ми беше лесно през последните пет години, но не съм била ничия любовница и нямам намерение да стана!

— Значи това искам — да те издържам като моя любовница?

— Именно.

Харис рязко се обърна, запали и потегли към града.

Докато двамата говореха, облаци бяха покрили небето и сега дъждът яростно шибаше по предното стъкло. Харис пусна чистачките. Ритмичното им скърцане и шумът от гумите нарушиха настъпилата тишина.

От време на време Шарлот скришом поглеждаше към мъжа. Беше приковал поглед в пътя, стиснал ядосано устни. Бурята се усили, сякаш следваше промяната в техните отношения. Не трябваше да му казва всичко това, но той я предизвика. Знаеше, че предлага парите, защото иска да й помогне, но ако ги вземеше, тя щеше да омърси и себе си, и отношенията им.

— Това, което казах… Съжалявам. Знам, че искаш само да ми помогнеш.

Той не се обърна да я погледне, а само сви рамене и изсумтя недоволно.

— Трябва да отидем до хотела. Колата ти все още е там и е време да си я прибереш.

Колата й стоеше там от три дни и това не го притесняваше досега. Очевидно още й бе сърдит, но по-добре беше да го остави на мира. Трябваше да го пита и за работата, но нека първо да охлади гнева си.

Стигнаха до хотела и той спря зад колата й. Гледаше право пред себе си, докато тя се мъчеше да разкопчае предпазния колан. Обърна се да му каже довиждане и да му благодари за помощта през последните дни, но замълча, съзряла леденото му изражение. Ако се поохладеше още малко, можеше да стигне до хипотермия.

Добре, нека се сърди. Тя се извини. Какво повече можеше да стори? Блъсна вратата и излезе на проливния дъжд.

Веднага щом Шарлот слезе от колата, Харис запали и тръгна. Но като мина покрай младата жена, задните гуми на колата разплискаха една локва и я изпръскаха.

Харис спря. Слезе от колата и се върна.

— Съжалявам, Шарлот. Не го направих нарочно. — Извади носната си кърпа и се наведе да почисти калта от панталона й.

— Нима? — заядливо попита тя.

Той се изправи. Дъждът се стичаше по лицето му и косата му бе прилепнала. Така изглеждаше по-млад и уязвим.

— Наистина не го направих нарочно. Държах се много отвратително и не ти се сърдя, задето мислиш, че мога да направя нещо толкова глупаво. Единственото ми извинение е, че се обидих от отказа ти.

— Съжалявам за това, което казах. Всъщност не мисля така.

— Знам — успокои я той. — Колкото до парите… ще говорим по-късно. Първо помисли.

Колкото и да мисли, няма да промени решението си, но беше толкова хубаво, че отново се сдобриха, та не искаше да спори.

Мъжът я целуна. Светкавица продра небето.

— Може да ни удари мълния — прошепна той.

Шарлот с усмивка посочи небето и светкавицата.

— Това се случва винаги когато ме целунеш.

— Наистина ли? — доволно попита Харис и отново потърси устните й. Отдръпна се, когато наблизо се чу нов тътен. — Харесва ми да те целувам, но по-добре да продължим вътре. — Хвана я за ръка и заедно се втурнаха към входа.