Диана Петрова
Ана (73)

73.

Една от най-древните кухни бе тази на хилядолетна Индия, така й разказваше Прадип. Смятало се, че тайната на изтънчената индийска кухня била в премерената употреба на подправките. Но извън вкуса индийската домашно приготвена вечеря можела да бъде „празник за сетивата“ със своите цветове и апетитен аромат. Мая обичаше рибата, киселото мляко и зеленчуците, но никога не ги беше яла, приготвени в едно ястие. Сьомгата, която беше приготвила съпругата на Прадип, беше със средна големина. Тя беше поръсена с лют пипер и ухаеше на прясно стрит чесън и джинджифил.

— Мариновате ли я? — попита Мая.

— Всяко вкусно ястие се приготвя за повече от ден — отговори й Прадип с присъщото си достолепие на наследник на велики прадеди.

Гостната беше притъмнена, а интериорът — ретро кукленски, както се стори на Мая. Веднъж седнал във фотьойла, човек се чувстваше като в машина на времето — може би назад, а защо не и напред, когато подобен дом можеше да съществува само в представите му. Около масата бяха насядали децата на Прадип и жена му — очите им блестяха в сумрака и разказваха на Мая страшните истории на праиндийците.

В единия фотьойл стоеше Боян Калугеров. Бяха го представили на Мая, но тя бързо отклони поглед от него. Много по-интересни й бяха децата.

— Къде живеете, казвате? — опита се да я заговори Боян Калугеров, който не сваляше очи от нея.

— О, в София — градско леке съм — отвърна Мая, като лиши думите си от всякаква закачливост.

— Хм, как не съм ви виждал по-рано?

Мая се направи, че не го чува, и с учудване установи, че й стана приятно. Тя продължи да наблюдава как момичето пощипва брат си.

— Хей — рече им тя. — Искате ли да ви покажа една игра?

— Не ви разбират. Позволете да преведа… — намеси се Боян Калугеров.

Настъпи кратко мълчание.

— Добре, щом искате — каза Мая.

Боян Калугеров избърбори нещо вероятно на индийски, децата очевидно разбраха какво им каза, защото очите им се разтвориха още повече, сякаш искаха да изгълтат всяка дума, която той произнасяше. Обърнаха се към Мая в очакване. Тя протегна длани и ги задвижи напред-назад. След това сложи ръцете на момчето върху своите. Раздвижи ги напред-назад, а после ги плесна и подложи неговите под своите.

— П-а-л-а-ч-и-н-к-и — произнесе бавно тя.

— П-а-л-а-х-и-н-к-и — опита се да повтори момчето.

Сестричката му го изблъска и подложи своите длани. Боян и Мая се спогледаха и се засмяха.

— Пропуснах ли нещо? — зададе се Прадип с две пълни с вкуснотии чинии. След като не получи отговор, се подсмихна и постави чиниите върху масата.