Диана Петрова
Ана (68)

68.

Дани се възстановяваше бързо след операцията. Отстраниха превръзката му седмица след изписването. Трябваха му десетина дни, за да се върне на училище. През цялото време, в което и тримата бяха у дома, Ана и Илия споделяха домашните си задължения, но никой от двамата не говореше за бременността й.

Веднъж, когато Ана счупи чиния, след като я пренасяше от масата към мивката, Илия понечи да й помогне да събере натрошените парчета.

— Не ми помагаш така. Говори с мен.

Илия продължаваше мълчаливо да събира парчетата.

— Викай! — ядоса се Ана.

Илия продължаваше да върши същото с поглед, насочен в земята.

— По дяволите! — Ана се прихвана за корема. — Боли!

— К-к-къде?

— Ето тук — Ана посочи сърцето си и погледна Илия, изпълнена с копнеж да се помирят.

Илия се изправи от земята с парче от начупената чиния. Той го стисна и от пръста му закапа кръв.

— Моля те, недей — хвана ръката му Ана, но тя беше твърда като камък. — Моля те.

Илия хвърли парчето и тръгна да излиза.

— Обичам те — затрепери гласът й. Илия се спря, както беше в гръб, а след това се запъти към входната врата, без да се обръща.