Диана Петрова
Ана (66)

66.

Преди да иде в дома на майка си, Мая беше убедена, че ще го продаде и ще си купи с парите друг в блока на детето си. Беше мислила да се сближи с него, а кой знае, може би да можеше да си го върне след време. Не знаеше как стои въпросът със законодателството, нито можеше да предположи как би приел подобна идея Дани, но си втълпяваше, че е длъжна да опита — длъжна пред вината си. Може би не беше чак толкова лоша майка като своята и се надяваше да постъпи правилно.

Но докато цял ден лежа върху леглото на покойницата, тя започна да осъзнава, че ако стореше онова, което бе замислила, тя се превръщаше в същото чудовище като собствената си майка. Да се появи изведнъж в живота на едно хлапе, да преобърне целия му свят и да се опита да задържи този, когото беше изоставила — това не можеше да бъде добър изход просто защото не беше игра. Мая не желаеше да наранява никого, още по-малко себе си. Всичко беше безвъзвратно отминало и връщане назад нямаше. Беше изпуснала толкова щастливи мигове с единственото същество, което обичаше. Знаеше, че някой ден Дани щеше да я разбере.

Гърдите й преливаха от любов към хлапето, но тя не трябваше да допуска той да разбере коя беше всъщност. Ана, изглежда, се грижеше добре за него, а Мая, натрапницата — кому беше нужна.

„Какви са тия майки, дето изоставят децата си!“, беше се възмущавала неколкократно Ана пред нея, а Мая поглъщаше слюнката си и само повдигаше рамене, без да знае как да прикрие ужаса си.

Изтощена от драмите на живота си, Мая копнееше единствено за спокойствие. Него тя не можеше да има вече тук, в София, толкова близо до собственото си дете. Трябваше да отлети. Да отлети като враната, която падна със счупено крило на терасата й, пък ако щеше това да означава край на всичко.

Индия — страната на мира и утехата. Може би щеше да започне пътешествието си оттам. Беше чувала за толкова много хора, които го правеха. Беше ги виждала с очите си — зарязваха семейство и богатство и отиваха там, за да получат просветление.

Но сега й предстоеше много работа — трябваше да продаде апартамента на майка си и да разкара Рошко.