Диана Петрова
Ана (59)

59.

Илия се върна точно ден преди операцията на Дани. Съпругът й не я беше предупредил нито за деня, нито за часа на завръщането си. В десет сутринта той позвъни на външната врата. Беше неделя и Ана приготвяше закуската, превъзбудена от събитието, което ги очакваше през следващия ден. Тя изтупа ръцете си и отвори. Щом видя съпруга си, Ана мигновено рухна в обятията му. Беше се старала толкова дълго да крие притесненията си за предстоящата операция, за детето, което носеше в утробата си, за нещата, които беше извършила през последните месеци. Не можеше да продължава повече така — разбра го още в мига, щом почувства потната топлина от гърдите на мъжа си. Без да го гледа в очите, това беше първият път, когато Ана не видя отражението си в него, а човекът, който стоеше срещу нея. Този човек също страдаше и се радваше, също таеше мислите и чувствата си, също полагаше усилия да сглобява отново и отново семейството им. Може би и на него му се беше приисквало да я смени с друга жена — така, както се сменя повредена стока. Може би той също имаше своите любовници, в които се утешаваше за безплодието им. Бяха отминали толкова години, в които и двамата се подлагаха на какви ли не процедури за оплождане, без да съберат смелост да потърсят психологическите причини за проблемите си. Тогава обаче не би имала нито Илия, нито Дани — нейното единствено семейство. Опустошена от годините лъжи и безсмислените опити, тя трябваше да щади силите си за новия живот, който нарастваше в нея. Но не и днес…

— Пусни ме да вляза, де — рече Илия и едва тогава Ана се отдели от него, за да го огледа.

Кожата му беше придобила неравномерен матов цвят като на пътник, който бе кръстосвал планините седмици наред. Очите му грееха по непознат начин — така, все едно беше първият турист, стъпил на чужда планета. Това не беше нейният Илия, онзи свит и обичлив мъж, готов да стори всичко в името на разбирателството им. Нещо в него завинаги си беше отишло, защото вместо да почувства предишната сигурност, или по-скоро осигуреност, Ана сега се усети съвсем несигурна.

Дани втори увисна на врата му и го засипа с хиляди въпроси.

— Бях в Кристалната пещера, едно в-вълшебно място — каза му Илия и Ана забеляза, че говори почти гладко. — Ще ти разказвам дълго.

— Кристалната пещера? Не бях чувала за нея — изуми се Ана.

— Да, както виждаш, ремонтът не се състоя. Но скоро ще го направя — връщам се с повече пари, отколкото когато заминах.

— Как е възможно? — ахна Ана.

— В-всичко е възможно — рече Илия, а съпругата му неволно настръхна от увереността, с която той го изрече.

До края на деня Илия и Дани бяха заедно. Илия разказваше на детето си за приключенията в мексиканската пустиня, докато Ана приготвяше багажа за болницата и разопаковаше този на съпруга си. Тя бе решила да му разкрие новината за бременността си по-късно, може би когато операцията преминеше.