Стефан Стамболов
„Знаете ли кой съм аз?“

Народен бях, дорде бях гол

и нямах хляб да ям;

за народа си бях готов

и живота си да дам.

 

Народен бях, дорде имах

аз нужда от народа;

цели пет години крещях

за чест и за свобода.

 

Но видях аз — свободата

парички не печели;

сал кражбата у хората

лежи в меки постели.

 

И видях аз, че всичкото

продава се с парици;

на почит са само онез —

богатите с жълтици.

 

И заклех се пред себе си

парички да добия;

с дявола станах ортак,

мекере на Сърбия.

 

Продавах аз народа си

за лъскави жълтички,

продавах аз брата си

за пустите парички.

 

Ще каже някой, на тоз свят

че подлост съм направил

и юнаци без срам, без грях

на онзи свят отправил.

 

Но… хвала ми! Спечелих си

две хиляди жълтички;

ще хванат те веч от сега

да се въдят самички.

 

Ще стана аз човек почтен,

не ще съм вагабонтин

и аз ще да спусна корем

и пак ще съм „народен“.

 

Ще ми стискат ръчицата

нашите великаши;

„Пълна му е торбичката“,

ще казват, „той е наши“.

 

И аз, честит, ще си купя

файтон с два бели хата,

ще се разхожда по Букурещ

в него мойта Ната!