Демян Бедни
Кларнет и свирка

Случайно лятос

един кларнет край селската рекичка свърнал,

пастирска свирка на брега й зърнал

и с патос

високо припищял:

„Здравей, пищял!“

„Здравей, кларнет! —

последвал в миг ответ. —

Като те гледам май си градски музикант.

Не схващам само в бар или пък в ресторант?“

„Хм, ново пет! —

обидил се кларнетът, — Отвори си зъркелите

по-добре!

И слепият ще разбере,

че аз съм музикант известен,

а пък въпросът ти е неуместен.

Макар гласът ми да напомня с нещо твоя глас,

с таланта си голям къде ли не съм влизал аз!

Научат ли селяците, нозе ще запреплитат като куци.

Под моите звуци

танцуват, миличка, графини фини и князе.

Ти своята свирня със моята сравни сега:

под нея само крави и волове, вдигнали рога,

опашки махат, както знаят!“

„Така е! Ни графини, ни князе ще видиш по брега,

но запомни,

ще дойдат дни

под моята свирня и те да заиграят.“