Марко Ганчев
Разходка край линията

С мойте мисли надалече

нямаше да стигна пак,

но добре, че ги отвлече

преминаващия влак.

От един вагон за майки

ми се мярна гола гръд,

млада, кимна ми, играейки

в ритъм някакъв от плът.

 

И пое го маранята,

дето тромаво пълзи —

като луда се замята

между сините лози.

 

В ябълката започуква

цвят о цвят като звънче.

Сока, който ги разпуква,

в мен усетих да тече.

 

И загуби се сред гърмел

туй видение от плът.

Ненапразно е закърмен —

от чия ли гръд — светът…

1969