Марко Ганчев
Родена в четирсет и пета

Родена в четирсет и пета.

Толкова зная за теб.

Леко момиче —

не от кабарета,

лека жена —

не от вертеп.

Родена, когато умряха

тия домове

на безпътната плът,

как ли към твоята стряха

мъртвото е намерило път?

Просто ли?

Сложно ли?

Недоумявам.

Ето листче на мойто бюро:

дадоха ми

да те разобличавам —

имал съм сатирично перо.

Листчето със греховете,

дето никой не ще ти прости,

листчето,

то ме подсети —

листче си нямала ти.

И щом първият мъж

зашептял сладкодумно,

че за теб

        е на всичко готов,

най-банално,

        тоест безумно,

си възпламнала

        от любов.

Може би

някъде в папката

би прочела за него ти,

че той

        ще си кривне

                шапката

и повече

        не ще се вести.

Нито за него,

нито за другите

би прочела такива неща —

в папките са достойнствата

        и заслугите,

и уверенията

        за верността.

Колко добри сме

        е отбелязано

в листчетата

        като на длан:

правим активни

        изказвания

и изпълняваме

        държавния план.

Листчето

е нашта наслада,

с листчето ний сме добре —

ако някой реши

        да ни напада,

листчето ни

ще го възпре.

Как ли

        с отворени обятия

да не срещаш

        мъжкия рой,

щом „към всички

        мероприятия

се отнася

        положително той“?

Пръв път

        и аз не изпълнявам

задачата

        да те разоблича,

а над досието ти

продължавам

дълги месеци

        да мълча.

Може би

ще бъда наказан,

може би

имам вина,

ала листчето

        с неприязън

блъсвам

        сега

        настрана.

1963