Марко Ганчев
Две години

Старата ергенска стая,

дето сладко съм живял,

като влязох, ме замая

с изкушение и жал.

 

Но разбрах подир минута,

че съм безнадеждно друг —

чужда ми е с неуюта,

празна, нищо че сте тук.

 

Бях ви близък по квартира

и по мисли, а сега

аз към вас пътека диря

с таз принудена шега:

 

— Побеждавах тук жените,

но в един прекрасен ден

си платих за хитрините —

победи една и мен.

 

Някой се полуусмихва,

ала щем или не щем,

разговорът все затихва,

за да се стопи съвсем.

 

Пропастта пред нас нараства

и я мерим мълчешком —

вий й казвате еснафство,

аз пък я наричам дом.

1962