Марко Ганчев
Място под слънцето

Алея, от слънце огряна алея!

Не тръгвам по нея, а как ми се ще!

Понеже е делник, самички по нея

тържествено движат се дядо с дете.

 

А ние към сгради бетонно-железни

търчим да се пъхнем от изгрев и чак

след залез от техните мрачкави бездни

излизаме, вече напълно по мрак.

 

Не казвам, че има тук нещо погрешно —

история то е или е съдба.

Това оправдание само е смешно:

за място под слънцето водим борба…

1980