Марко Ганчев
Житна топлина

Сега къде ли държат житото?

На село в старата ни къща

изсипвахме го след вършитба

на купища по всички стаи.

И чудо ставаше тогава

на село с тая стара къща:

вместо от туй да заприлича

на мрачен някакъв хамбар,

по-светла ставаше и топла.

Не, не, това не е хипербола,

нито разнежване от спомена.

То бе физическо явление.

И в тия купища от жито

заравяхме наесен пъпеши,

последни плодове, осъдени

на смърт и просто възкресявани

изпод савана на сланите.

Съвземаха се и узряваха,

съгрети за живот от тези

зърна от слънце и от труд.

 

Сега къде ли стои житото?

Навярно из големи складове,

защото има хляб за всички.

Но жалко, че не се използва

оная топлина, която

там би била хилядократно

по-топлеща от топлината

на село в старата ни къща.

1975