Марко Ганчев
Брястове

Умират брястовете —

младите и старите.

Изчезват без остатък,

както динозаврите.

Из въздуха навярно

някаква трагичност има,

която още е за другите неуловима

и само брястове

с тревожна жълта светлина

примигват

посред общата зеленина.

Заети и неразсъдителни,

все още смятаме за най-чувствителни

различни люляци,

мимози,

рози.

А ето че умира този —

от пищни цветове некичен,

незабелязан, прозаичен.

Бряст — като рязък глас.

Бряст — пукот на кост.

Бряст — неочакван въпрос.

Бряст

си отива от нас.

 

Като ръка напукана, добра,

за сбогом стискам брястова кора.

1970