Марко Ганчев
Пролетна награда

Пролет е.

Отивам за мойта награда —

сребърния орден на водопада,

сложен в кутия от канари,

полирана от залези и зори.

Момини сълзи с камбани

известяват

на птичия хор да подхване

песен за моето тържество.

И тя еква от всяко дърво.

Сини знамена от потока

и от небето се веят в една посока.

Мъдри бухали тупат с крила,

от хралупите викат: — Ела,

тук ще бъдеш увенчан и помазан

и пак ще останеш незабелязан.

 

Отивам за нея,

отивам за нея —

наградата за това,

че живея.

1970