Марко Ганчев
Огнена земя

Горят огньове есенни,

от север накъм юг понесени.

Тревите некосени,

неопасени,

по склонове и ридове препасани,

сега се палят от овчарите.

За сетен път

се жлътват от чукарите.

И връх на връх,

и слог на слога

предава някаква тревога,

тъй както са си пращали писма

туземците от Огнена земя.

На пламъка езика

вика:

не окосихте в себе си

тревите миналогодишни,

макар да знаехте, че са излишни.

Не искахте да ви боли,

нали?

А огъня, кажете,

огъня

по-лесно ли ще понесете?

1970