Марко Ганчев
Елегия за огъня

Край огъня във пещерата,

откраднат уж от богове,

забравиха ме мойте братя

преди стотици векове.

 

На битки с племена опасни

отивайки, или на лов,

изпуснат ли го да угасне,

не можеха да палят нов.

 

И мен оставяха да духам

дима, да става топлина,

понеже бях негоден духом,

а пък и тялом за война.

 

Но скоро кремъчната брадва

ударили о канара,

научиха се, щом им трябва,

самички да секат искра.

 

Разпалиха огньове нови,

към тях насипаха барут

и от гърлата на топове

светът със огън бе заплют.

 

Сега го мерят с мегатони,

които сриват градове.

За моя огън кой да помни,

откраднат уж от богове?

 

Подклаждам го, да не догаря,

и все изривам пепелта

с наивна първобитна вяра,

че ще им трябва топлота…

1969