Марко Ганчев
Метеори

Когато бяхме близо до звездите,

понеже бяхме близо до земята,

и паднеше случаен метеор,

за сбогом махаше ни тъжно

запалената си опашка.

Тогава старците говореха:

умрял е някой и душата му

преселва се с последен блясък.

 

Понеже сме далече от звездите

и няма да се видят метеорите

върху екрана вечно светъл

на градското небе,

при преселението на душите

по булеварда профучава

линейката за бърза помощ

и свири толкова секунди,

за колкото изгарят горе

падащите метеори.

1969