Марко Ганчев
Година на гневното слънце

Гневно е слънцето.

Самото слънце.

Не кралят-слънце.

Няма спасение и за приближените.

Въведе извънредно положение

на нервите.

Превърна меките ни спални

в безсънни карцери.

По няколко пъти на нощ

ни вика пред трибунала

на придирчивите мисли.

Изтръпват крайниците ни,

бити от парещите му бичове.

Най-неиздръжливите рухват,

простреляни от упор в сърцата.

Година на гневното слънце.

То, дето казваме,

че свети еднакво за всички,

откак свят светува

се гневяло през четиристотин години,

през двеста години,

през единайсет години.

 

Нима е можело без гняв

да се отразява

в отровните върхове на копия и на стрели,

в сребърниците за предателство,

в очи, блеснали от озлобление,

в незаслужени слънчеви апартаменти?

През четиристотин години,

през двеста години,

през единайсет години —

година на гневното слънце.

 

Само че ние сме били още невежи

и не сме знаели.

Сега открихме

циклите на неговия гняв.

А по-нататък,

когато станем по-учени

и проникнем още по-дълбоко

в тайните на великото светило,

може би ще разберем

и колко често ни е прощавало…

1968