Жозеф-Анри Рони-старши
Ксипехузите (2)

1. …

Жреците, старците и вождовете слушаха смаяни моя разказ. Вестоносци разнасяха добрата новина и в най-затънтените места. Великият съвет заповяда на воините да се съберат в равнината Мехур-Азар на шестата луна в годината 22 649 и пророците възвестиха свещената война. Стекоха се над 100 хиляди воини от племето захелали, а също и голям брой бойци от другите раси: дзуми, зари, кхалди, дойдоха, привлечени от мълвата, готови да предложат живота си в името на великата битка.

Десеторно повече редици от стрелци заобиколиха Кзур, но благодарение на тактиката на ксипехузите всички стрели отидоха напразно и голям брой невнимателни воини загинаха.

Тогава в продължение на много седмици у хората се настани страхотен ужас…

На третия ден от осмата луна, въоръжен с островръх нож, обявих пред многобройните народи, че отивам сам да победя ксипехузите, като хранех надеждата, че така ще помета недоверието, което започваше да взема връх над истинността на моя разказ.

Синовете ми Лум, Демжа и Анакр бурно се възпротивиха на моя план и пожелаха те да отидат на мое място. И тогава Лум ми каза:

— Ти не трябва да отиваш, защото ако умреш, всички ще сметнат, че ксипехузите са непобедими и човешката раса ще загине.

Демжа, Анакр и много вождове изрекоха същите думи, които намерих за разумни и се оттеглих.

Тогава Лум взе моя нож с рогова дръжка, прекоси смъртоносната граница и ксипехузите „дотърчаха“. Един от тях, по-бърз от останалите, щеше да го достигне, но Лум, по-гъвкав и от леопард, се отдръпна, заобиколи ксипехуза, после с гигантски скок се озова до него и заби острието.

Неподвижните народи видяха как противникът се сгромолясва, кондензира и вкаменява. Сто хиляди гласа изригнаха в синята сутрин. Лум вече се връщаше, преминавайки границата. Славното му име скоро щеше да обикаля армиите.

2. Първата битка

Годината е 22 649, седмият ден от осмата луна. Рогове засвириха на зазоряване, тежки чукове удариха бронзовите камбани, възвестявайки великата битка. Жреците принесоха в жертва сто бивола и двеста жребеца, а моите синове се помолиха заедно с мен на Единствения.

Слънчевият диск се гмурна в червената зора, вождовете препуснаха начело на армиите си, грохотът от атаката се усили от стремителния ход на сто хиляди бойци.

Племето назум стигна първо до неприятеля и се разрази невиждано сражение. От началото безсилни и покосявани от тайнствени удари, скоро воините усвоиха изкуството да унищожават ксипехузите. Тогава, ревящи като океан, народите на захелалите, дзумите, зарите, кхалдите, ксизоастрите и пжарваните завзеха равнината и гората и обградиха от всички страни мълчаливия противник.

Дълго време битката представляваше един невероятен хаос. Непрекъснато идваха вестоносци и донасяха на жреците, че хората умират със стотици, но че за смъртта им е отмъстено.

В най-горещия час бързоходният ми син Сурдар, изпратен от Лум, дойде да ми каже, че за всеки унищожен ксипехуз загиват дванадесет от нашите. На душата ми притъмня, сърцето ми замря, после от устните ми се отрони:

— Нека бъде както пожелае Единствения Отец!

И като си припомних преброяването на воините и как числеността им достигаше сто и четиридесет хиляди, и като знаех, че ксипехузите са около четири хиляди, помислих си, че повече от една трета от огромната ни армия щеше да загине, но че земята ще бъде на хората. Ала можеше да се случи и тъй, че армията да не стигне.

— Значи това е цената на победата — прошепнах тъжно аз.

Докато мислех за тези неща, ето че глъчката от битката се засили и гората затрепери по-силно. После на големи групи се появиха воините, които надаваха отчаяни викове и бягаха към границата на спасението.

Тогава видях от края на гората да излизат ксипехузите, но не разделени един от друг както сутринта, а обединени в кръг по двайсетима и с обърнати навътре светлини. Неуязвими в това положение, те напредваха към безпомощните ни воини и жестоко ги избиваха.

Това беше разгром.

И най-смелите бойци мислеха само за бягство. При все това, въпреки ужаса, които обземаше душата ми, наблюдавах фаталната развръзка търпеливо и с надежда, че мога да открия някакво разрешение в тази голяма беда, защото знаех, че отровата и противоотровата често вървят заедно.

Бях убеден в правотата на своите разсъждения и съдбата ме възнагради с две открития. Най-напред забелязах, че там, където нашите племена бяха по-многобройни от ксипехузите, безразборното отначало клане започна да стихва, защото ударите на противника не бяха вече така ефикасни. След кратко замайване много от ударените хора ставаха отново. Дори и след неколкократни атаки, най-здравите устояваха на ударите и продължаваха да бягат. Същото явление започна да се повтаря на различни места по бойното поле и аз се осмелих да направя заключение, че ксипехузите започват да се изморяват и разрушителната им сила не е безгранична.

Второто откритие, което чудесно допълваше първото, направих благодарение на една група от племето кхалди. Тези окаяни, обкръжени отвсякъде хора, загубили доверие в късите си ножове, започнаха да изтръгват храсти и да си правят тояги, с помощта, на които се опитваха да си пробият път. За голяма моя изненада опитът им успя. Видях как цели дузини ксипехузи губеха равновесие под ударите и почти половината от кхалдите съумяха да се изплъзнат през направените пробиви. Странното беше, че тези, които вместо храсти използваха бронзовите си оръжия — например, някои вождове — нанасяйки удари на неприятеля, убиха сами себе си. Трябва да отбележа, че ударите с тояги очевидно не причиняваха силна болка на ксипехузите, защото онези от тях, които бяха паднали, бързо се вдигаха и отново се впускаха в преследването. Реших, че това мое второ откритие ще има изключително значение за бъдещите битки.

Междувременно, разгромът продължаваше. Земята трепереше под бягството на победените. Преди да настъпи вечерта, в границите на ксипехузите бяха останали само нашите мъртви и няколкостотин бойци, покачени на дърветата. Съдбата на последните беше ужасна, защото ксипехузите ги изгориха живи. Те събраха лъчите си и запалиха клоните, които приютяваха бойците. Техните ужасяващи викове с часове отекваха под огромния небесен свод.

3. Бакхун — избран

На следващия ден народите предприеха преброяване на оцелелите. Оказа се, че битката е коствала живота на девет хиляди души. По най-скромна оценка, загубите на ксипехузите възлизаха на шестстотин. Така че смъртта на всеки неприятел струваше петнадесет човешки живота.

Отчаянието се настани в сърцата на хората, много от които недоволстваха срещу вождовете и говореха за прекратяване на ужасното начинание. Тогава аз излязох в средата на лагера, насред негодуващите, и започнах високо да упреквам воините за тяхното малодушие. Попитах ги кое е за предпочитане — да загине цялото човечество, или да се пожертва само част от него. Доказах им, че след десет години местността Захелал ще бъде залята от Формите, а след двадесет същата участ ще постигнат земите на кхалдите, зарите, пжарваните и ксизоастрите. След като събудих по този начин тяхната съвест, им напомних, че една шеста от страшната територия е вече върната на хората, а противникът е отблъснат обратно в гората от три посоки. Накрая им разказах за моите наблюдения, накарах ги да разберат, че ксипехузите също се уморяват, че могат да бъдат събаряни с дървени тояги и по този начин принудени да открият уязвимата си точка.

Над равнината се стелеше пълно мълчание. Надеждата се връщаше в сърцата на безбройните воини, които ме слушаха. И, за да засиля доверието им, описах дървените апарати, които бях измислил, едновременно пригодни за нападение и защита. Ентусиазмът се възроди, народите аплодираха думите ми и вождовете ми повериха командването.

4. Промяна на въоръжението

Следващите дни наредих да се отсекат голям брой дървета и раздадох модела на леките преносими бариери. Ето краткото им описание: една рамка, дълга шест и широка два лакътя, е свързана с пръчки за друга вътрешна рамка, широка един и дълга пет лакътя. Шестима човека — двама носачи, двама воини, въоръжени с големи заоблени дървени копия, и други двама, въоръжени също с дървени копия, но с много тънки метални остриета, носещи, освен това лъкове и стрели — можеха да държат удобно бариерата и да ходят в гората, защитени от непосредствен сблъсък с ксипехузите. Въоръжените с обли копия воини, намиращи се в обсега на неприятеля, трябваше да удрят, да събарят противника и да го принудят да се открие, а стрелците — копиеносци в зависимост от случая да се целят с копието или лъка в звездите. Тъй като средният ръст на ксипехузите едва надвишаваше лакът и половина, накарах да разположат бариерите така, че при ходене външната рамка да е на не по-голяма височина от лакът и четвърт над повърхността на земята. За това беше необходимо само малко да се наклони подпората, която я съединяваше с вътрешната рамка, носена от хората. Тъй като ксипехузите не могат да преодоляват стръмни препятствия, нито да се придвижват по друг начин, освен прави, тази бариера беше надеждна защита срещу техните непосредствени атаки. Вероятно щяха да се опитат да изгорят новите оръжия и сигурно щяха да успеят да го сторят не един или два пъти. Но тъй като извън обхвата на стрелите лъчите им не бяха ефикасни, то за да го направят, трябваше да се разкрият. Цялото това действие щеше да отнеме време и по-голямата част от воините, бързо маневрирайки, можеха да се спасят.

5. Втората битка

Годината бе 22 649, единадесетият ден на осмата луна. В този ден се състоя втората битка срещу ксипехузите и вождовете ми възложиха отново върховното командване. Тогава разделих народите на три армии. Малко преди зазоряване заповядах на четиридесет хиляди воини, въоръжени с бариери, да настъпят срещу Кзур. В сравнение със седмия ден тази атака не беше така хаотична. Племената, разположени в добър ред и на малки групи, навлязоха бавно в гората и битката започна. През първия час тя беше изцяло в полза на хората. Ксипехузите бяха тотално объркани от новата тактика. Загинаха повече от сто Форми, а ние загубихме само дузина воини. Но след като изненадата премина, ксипехузите започнаха да изгарят бариерите. При тези обстоятелства те вече имаха шанс да успеят. Още по-опасна беше маневрата, която предприеха към четвъртия час на деня: група Форми, плътно наредени една до друга, като се възползваха от бързината си, стигнаха до бариерите и успяха да ги съборят. Една част от нашата армия бе обзета от отчаяние.

Към петия час племената захелали от Кхемар и от Джох, както и част от ксизоастрите и зарите побягнаха безредно. За да предотвратя катастрофата, бързо разпратих куриери зад прикритието на мощни бариери, които да известят, че идва подкрепление. В същото време разположих втората армия за атака и дадох нови инструкции: бариерите трябваше да се носят на групи, толкова гъсто една до друга, колкото позволяваше ходенето в гората, и да се престроят в плътни карета при приближаването на някоя внушителна група ксипехузи. Атаката не трябваше да се прекъсва при никакви обстоятелства.

Като обясних това, дадох сигнала. Не след дълго време бях щастлив да видя как победата се връща при обединените народи. Към средата на деня бе направено приблизително преброяване на загубите на нашата армия, възлизащи на две хиляди души срещу триста ксипехузи. Това показа по безспорен начин, че е постигнат напредък, и изпълни с вяра всички души. Към четиринадесетия час обаче съотношението леко се измени в наша вреда. Народите загубиха четири хиляди човека, а ксипехузите — петстотин от своите.

Тогава хвърлих третия корпус. Битката достигна апогея си, с всяка изминала минута ентусиазмът на хората растеше и това продължи до часа, в който слънцето залезе.

В този момент, на север от Кзур ксипехузите започнаха нова офанзива. Отстъплението на дзумите и пжарваните ме изпълни с безпокойство. Когато прецених, че нощта е по-благоприятна за неприятеля, заповядах да свирят отбой. Завръщането на групите беше спокойно и победоносно. Голяма част от нощта премина в прослава на нашите успехи. А те бяха значителни: загинаха 800 ксипехузи, зоната им на действие беше сведена само до две трети от гората Кзур. Вярно е, че и седем хиляди от нашите бяха останали в гората, но тези загуби изглеждаха значително по-малки в сравнение с първата битка. Изпълнен с надежда, реших да обмисля плана на още по-решителна атака срещу останалите две хиляди и шестстотин ксипехузи.

6. Изтреблението

Годината бе 22 649, петнадесетият ден на осмата луна.

Когато червеното светило се показа над източните хълмове, народите бяха наредени за битка пред гората Кзур.

С преливаща от надежда душа, аз свърших да говоря на вождовете. Роговете изсвириха, тежките чукове отекнаха по бронза и първата армия тръгна срещу гората. Бариерите, подсилени и по-големи от предишните, се носеха от дванайсет, вместо от шест човека. Само около една трета от тях бяха построени по вече познатия на Формите начин. Така те ставаха по трудни за изгаряне и събаряне.

Първите моменти от битката бяха успешни за нас. След третия час имаше изтребени 400 ксипехузи срещу две хиляди от нашите. Окуражен от тези добри новини, пуснах втория корпус. Тогава ожесточението от едната и другата страна стана страшно. Нашите бойци, привикващи към триумфа — срещу противник, противопоставящ неотстъпчивата упоритост на едно достойно господство. От четвъртия до осмия час ние пожертвахме не по-малко от две хиляди живота, а ксипехузите платиха с техни хиляда, така че в дълбините на Кзур оставаха само още толкова.

В този момент разбрах, че светът ще принадлежи на Човека и последните ми безпокойства се разсеяха.

Но на деветия час огромна сянка се спусна над нашата победа. Ксипехузите започнаха да се появяват на бойното поле като огромна маса, криейки звездите си. Стана почти невъзможно да бъдат събаряни. Възбудени от битката, много от нашите се хвърлиха напред срещу тези грамади. Тогава, с бърза тактическа маневра, голяма група ксипехузи се отдели и започна да поваля и избива най-дръзките.

По този начин загинаха хиляда бойци, при това, без да нанесат чувствителна загуба на противника. Като видяха случилото се, пжарваните закрещяха, че всичко е загубено. В настъпилата паника побягнаха повече от десет хиляди души, а голяма част от тях имаха неблагоразумието да захвърлят бариерите, за да могат да тичат по-бързо. Те заплатиха скъпо за това.

Стотината ксипехузи, които ги преследваха, покосиха над две хиляди пжарвани и захелали. Ужасът се разпростря над всички наши редици.

Когато вестоносците ми донесоха тази зловеща вест, разбрах, че денят ще бъде загубен, ако чрез някоя бърза маневра не успея да възвърна пропилените ни позиции. Незабавно дадох заповед за атака на вождовете на третата армия и обявих, че поемам командването. После бързо поведох резервите в посоката, от която идваха бегълците. Скоро се озовахме лице в лице с преследващите ги ксипехузи. Увлечени от страстта на клането, те не успяха да се преобразуват достатъчно бързо и за късо време успях да ги обкръжа — много малко от тях съумяха да се изплъзнат. Възторжените викове от нашата победа щяха да върнат смелостта на останалите.

От този момент нататък нямах трудности при провеждането на атаката. Нашата тактика беше сведена до това да откъсваме непрекъснато части от неприятелските групи, да ги обкръжаваме и унищожаваме.

Разбирайки скоро колко е неблагоприятна тази тактика за тях, ксипехузите започнаха отново борбата срещу ни с малки групировки и клането между двете форми на живот, всяка от които можеше да съществува само чрез унищожаването на другата, се удвои с още по-ожесточена сила. Но и у най-малодушните съмнението за изхода от битката започна да изчезва. Към четиринайсетия час едва ли оставаха повече от петстотин ксипехузи. Този малък брой противници, срещу повече от сто хиляди човека, беше притискан във все по-тесни граници — приблизително една шеста от гората Кзур — и това улесни изключително много нашите маневри.

Междувременно здрачът започна да се процежда на алени струи през дърветата и аз, като се опасявах от клопките на нощта, прекратих битката.

Огромната победа радваше душите. Вождовете започнаха да говорят, че искат да ми предоставят върховната власт на народите. Но аз ги посъветвах да не доверяват никога съдбините на толкова много хора на едно слабо същество, което може да сгреши, да обожават само Единствения, а на земята вожд да им бъде Мъдростта.