Джани Родари
Долу деветката

Един ученик упражнявал делението.

— Тринайсет делено на три е равно на четири и остава едно. Горе пиша четири. Три по четири дванайсет, като извадим от тринайсет, остава едно. Сега свалям долу деветката…

— А, не — извикала в този момент деветката.

— Какво? — стреснал се ученикът.

— Ти се заяждаш с мен: защо извика „долу деветката“? Какво лошо съм ти сторила? Да не би да съм заплаха за обществения ред?

— Но аз…

— А, така си и мислех, веднага си готов да намериш оправдание. Но аз не мога да го преглътна. Викай, ако искаш, „долу бульоните на кубчета“, „долу шерифа“, дори, ако щеш, „долу пържения въздух“, но защо точно „долу деветката“?

— Извинете, но аз наистина…

— Не ме прекъсвай, това е признак на лошо възпитание. Аз съм една проста цифра и всяко друго двуцифрено число може да яде ориза си, покачено на главата ми, но и аз имам свое достойнство и искам да бъда уважавана. Най-вече от деца, още със сополи под носа.

Объркан и засрамен, ученикът не свалил долу деветката, сбъркал делението и получил лоша оценка. Ех, няма нужда да бъдем прекалено деликатни.