Борис Младенов-Young
Ти беше свежа като горско цвете…

Ти беше свежа като горско цвете —

с естествена, природна красота.

Бижу, излязло сякаш от ръцете

на сръчен майстор, вдъхнал му душа.

 

Харесвах тялото ти как се движи,

смехът ти — сякаш глас на ангел мил…

Обсипвах те с любов и с топли грижи —

Живота си на теб бях посветил.

 

Цъфтеше ти под моята закрила

все тъй красива, крехка, сладка, мила —

опазих те от мъки и тегла…

 

Но старостта жестока, безпощадна,

теб, дивното създание открадна —

от нея не успях да те спася!

Сидни, Австралия — 2011 г.