Веселин Георгиев
Звезда

Падна звезда от небето,

поех я леко с ръка.

И пак озари небето —

с ярка чиста светлина…

 

Посоката вярна показа

и водеше мене в тъмата

и сам сред цялата лудост,

даряваше ми светлината…

 

А можеше да няма и нея,

и посока да нямаше също,

така заблуден и объркан,

затворен във своята къща.

 

За щастие има надежда.

Така си мисля поне,

а дори да няма и нея,

си имам прекрасна звезда!